Превод:
Неотдавнашната сделка относно израелската туристка, анексирането на полуостров Крим и Олимпиадата в Сочи са все примери за глобалната стратегия на «умната сила» на руския президент Владимир Путин, която е комбинация от мека и твърда сила. Получавайки суверенитета на Русия над архитектурния комплекс в Йерусалим, той спечели значителна победа в областта на меката сила.
През януари 2020 г. Бенямин Нетаняху и Владимир Путин сключиха споразумение, което спаси израелската туристка Наама Исахар от руски затвор и я върна у дома й в замяна на руския суверенитет над Александровското подворие в Стария град, което се намира в непосредствена близост до църквата „Гроб Господен“. Тази сделка беше голяма победа за Владимир Путин, който вижда Русия в бъдеще като глобална империя.
От 2000 г. Путин направи всичко възможно да възстанови статута на Русия като световна суперсила, а Руската православна църква е важен компонент в този план. Целта на Путин не е просто да запази руската култура, а да я превърне в доминираща сила в Близкия изток. За да постигне тази цел, той прилага военно-политическа стратегия, която много наподобява концепцията за „умната сила“ от Сюзън Носел и Джоузеф Най.
От една страна, Русия по време на управлението на Путин демонстрира впечатляваща дипломатическа и културна откритост.
Олимпийските игри в Сочи например показаха, че Русия „промени имиджа си и се превърна в силна, стабилна, модерна и приятелска страна“.
Световното първенство през 2018 г. също допринесе значително за укрепването на глобалния имидж на Русия.
През януари 2020 г. Путин постигна друга важна репутационна цел, този път с религиозен характер. След няколко десетилетия противоречия той най-накрая успя да прехвърли на Русия Александровското подворие в Йерусалим, което се превърна в условие за освобождаването на израелската туристка Наама Исахар от руския затвор.
Съдебният процес около Александровското подворие започва през 1917 г. През май 1948 г. Сталин назначава „упълномощен по делата на руската собственост“, който „прави всичко възможно да предаде този имот на Съветския съюз“. Това беше изключително желателно, не само защото Руската православна църква искаше да получи тази сграда, но и защото имаше особена стойност от гледна точка на външната политика и националната сигурност.
През годините на мандата си на национален лидер на Русия Владимир Путин драматично повиши статута на Руската православна църква.
В почти всяка важна реч той се опитваше не само да споменава църквата, но и да подкрепя нейните религиозни наративи. Мощни пропутински олигарси спонсорират църквата и финансират религиозни благотворителни организации, за които той говори одобрително. Путин редовно използва църковния речник и цитира християнската Библия, като понякога дори я използва, за да обясни своите външнополитически маневри. Той използва тази методика, за да спечели сърцата и умовете на проруските украинци.
Някои наблюдатели твърдят, че поведението на Путин към църквата прилича на това на Сталин.
За дълъг период след Октомврийската революция от 1917 г. комунистическото правителство води война срещу църквата, като разрушава храмовете, убива и преследва свещеници, които се обявяват за врагове на болшевиките. На това е сложено край през 1943 г., когато Сталин рязко променя политиката си към църквата, което му позволява да празнува Коледа и други християнски празници.
През 2020 г. Путин подари на Руската православна църква скъпоценен диамант: Александровското подворие в Стария град на Йерусалим.
От 1991 г. две организации претендират за собственост върху подворието: Руската православна общност в Светата земя и Палестинската православна императорска общност, която има тесни връзки с Путин. Сега този архитектурен комплекс официално принадлежи на Русия.
Подобни победи помагат на Путин да оправдае руските военни кампании и подкрепя борбата на проруските активисти в оспорваните територии като Приднестровието в Молдова, Абхазия и Южна Осетия в Грузия и, разбира се, в самопровъзгласените републики в източна Украйна. Всичко това допринася за успеха на неговата борба срещу разширяването на западното влияние в Източна Европа. Според социологическото изследване на Pew Research делът на руснаците, които считат себе си за православни християни, е нараснал до 72 процента.
Петя Паликрушева, превод и редакциця
Източник: https://www.weeklyblitz.net/news/vladimir-putins-global-smart-power-strategy/