«Всичко върви към война…, търпението на Русия свърши»

Сатановски отдавна твърди, че светът е стигнал до момент, след който има само война. Но войната в настоящия смисъл няма да бъде мащабна, тя ще бъде ограничена до нивото на конфликти между страните. Ето, случи се Нагорни Карабах, а можеше да не се случи, ако арменците бяха по-мъдри, след като изслушаха Русия, а и ако бяха загърбили «его»-то си.

Резултат: Азербайджан реши своя териториален въпрос. Следващата е Украйна?

Да, за никого не е тайна, че следващата цел ще е Донбас. Но украинското ръководство счита, че най-важното е да се започне войната в още по-мащабен вид, а след това, според тях, помощта от Запада ще пристигне.

Не, няма да има помощ. На Грузия помогнаха ли? Не.

Тя остана без военна помощ — американците донесоха двадесет туби с вода с един свой разрушител и край.

Сергей Викторович Лавров отбеляза нарастващите проблеми в отношенията на Русия с Германия. Но напразно! В сравнение с 1914 и 1941 г. руско-американските отношения все още са отлични.

Чудя се как точно ще свършат този път?

От друга страна, не е ясно на какво са разчитали руските лидери при изтеглянето на войските от Германия, започвайки от Горбачов. Да, и Елцин…

Благодарността е крехко нещо, неуловимо и бързо изпаряващо се. И така — благодарността се изпари.

Когато темата за обединението на Германия току-що се появи, и двамата бяха аплодирани, но сега защо да има аплодисменти? Помислете само, обединена Германия! Тя бе обединена в продължение на тридесет години. СССР вече не съществува? Така че няма от кого да се страхуваме, така си мислят германците.

Всъщност всичко върви към война. Никой не я иска особено, но как да се избегне — не е ясно, имайки предвид разликата в подходите както към външната, така и към вътрешната политика?!

Ясно е едно: каквато и да е конкретната причина, на първо място ще трябва да се ударят американците, без които не би се случило нищо особено в руските отношения с Европа като цяло и в частност с Германия.

В най-добрия случай ще се ударят техните военни бази и контролните центрове в Европа.

В най-лошия случай — по самите САЩ.

Друг изход няма, след като виждаме «забавлението» им в постсъветското пространство.

Не очаквайте решения от Министерството на външните работи, очаквайте ги от Министерството на отбраната на Русия, което ще решава как, кого, кога и на какво място …

И с какво — в съответствие с директивите на Върховния главнокомандващ.

Евгений Сатановски

Петя Паликрушева, превод и редакция