11 декември 2020-Нюз Фронт.
Какво може да струва на Армения дружбата с идеологическите наследници на Енвер ?- Андрей Арешев, Фонд за стратегическа култура
На 10 декември, месец след края на активните военни действия в хода на втората Карабахска война, в Баку се проведе „Парад на победата“ с участието на части от въоръжените сили на Турция и Азербайджан.
Изявленията на лидерите на двете страни, направени по време на церемонията с демонстрация на заловена арменска военна техника, не оставят съмнение, че Анкара и Баку са фокусирани върху понататъшна експанзия.
„Днес е денят, в който душите на Енвер паша, Нури паша и доблестните воини от Кавказката ислямска армия са щастливи …“, провъзгласи в Баку Реджеп Тайип Ердоган, демонстрирайки приемствена връзка с един от противниците на Мустафа Кемал (Ататюрк) и виден организатор на геноцида на Арменския народ по време на Първата световна война.
„Кавказката ислямска армия“ е създадена от Османската империя в края на Първата световна война, с цел оказване на помощ на мюсюлманските народи в Кавказ.
След поражението на турците през 1918 година Енвер паша се отправя в Москва, за да спечели доверието на болшевиките и след кратко време да ги измами, ставайки глава на Басмачите. Този авантюрист умира през 1922 година в планините на Източна Бухара, а в средата на 90-те години останките му са тържествено препогребани в Истанбул.
Акоп Мелкумов — командирът на червения отряд, унищожил Енвер и неговата банда
Зангезур [район Сюник на Армения. — бел.ред], Гойча [Севан], Иреван [Ереван] са нашите исторически земи и борбата ще бъде продължена “, с тези думи Илхам Алиев за пореден път потвърди претенциите на официален Баку, ако не към цялата територия на днешната Република Армения, то поне към голяма част от нея.
Териториални претенции на «Азербайджанската демократична република» 1918-1920 г.
И трябва да се признае, че посредствената, бездарна политика на Никол Пашинян и близкото му обкръжение способства за осъществяването на плановете за окончателен демонтаж на арменската държавност.
След установяване на примирие по периметъра наохраняваната част от руските митотврци на това, което остана от Нагорни Карабах (около 2,5 хиляди квадратни километра),, между тези райони и районите, окупирани от азербайджанската армия, възникнаха „сиви зони“.
Както показва опитът на Донбас, въоръжените инциденти и провокации в такива зони са само въпрос на време, особено с укрепването на турското присъствие.
Освен това държавните граници на Армения са застрашени в редица райони в Тавуш, Гегаруник (това показва историята около злоторудното месторождение Сотк) и в Сюник, охранявани главно от силите на местните арменски доброволци и отделни военни части. И не случайно в програмата на телевизионния канал, свързан с турските власти, Зангезур беше определен като принадлежащ на Азербайджан.
Символично, турско-азербайджанският «Парад на победата» на 10 декември в Баку съвпадна с две годишнини — референдумът за независимостта на Република Нагорни Карабах (10 декември 1991 г.) и началото на «Капанската операция» година по-късно, в резултат на която, в южната част на Армения беше създадена «зона за сигурност», а жителите на Капан и други селища в Сюник успяха да излязат от мазетата.
Забележително е, че в събитията от преди 28 години, непосредственно участие имат Юрий Хачатуров (с когото Пашинян след това урежда лични сметки, дискредитирайки членството на Армения в ОДКБ) и Вазген Манукян (кандидат, добре познат в Русия за поста на временен ръководител на арменското правителство от 17 партии, противопоставящи се на Пашинян ).
Сега в Ереван и други градове на Армения протестите не стихват. Участниците в изказванията настояват за отстраняването от власт на Пашинян, който се е впил в премиерския стол в мъртва хватка.
Вместо да защитават „новопридобитите“ граници на бившата Арменска ССР (след загубата на Карабах те се удължиха с повече от 500 км), полицията и неизвестни лица в камуфлаж задържат протестиращите, които в много отношения се опитват да копират тактиката, донесла успех на самия Пашинян през пролетта на 2018 година.
Вярно е, че този път няма толкова много протестиращи (няколко хиляди): първо, на арменското общество е нанесен тежък морален и психологически удар от загубената война, последствията от която (както всеки посттравматичен синдром) тепърва ще бъдат осъзнати; второ, затворените граници и падащата икономика принуждават мнозина да се съсредоточат върху физическото оцеляване.
Не бива да подценяваме и „оптимизма“ на някои от политическите кръгове и бизнеса, които са готови в новите условия да увеличат „бизнес връзките“ както със западни, така и с източни партньори.
Според някои данни наличието на такива връзки е важен фактор за дезорганизацията на арменския фронт и тил през периода на активни военни действия през октомври и началото на ноември
Докато големите бизнесмени от арменски произход от Русия (Самвел Карапетян, Ара Абраамян, Рубен Варданян и др.) са за оставката на Пашинян, той се среща с фигури, свързани с турското направление.
Един от тях, ръководителят на Съюза на индустриалците и предприемачите Арсен Газарян, е известен с енергичната си дейност в рамките на подкрепената от USAID програма „Помощ за подобряване на арменско-турските отношения”.
Газарян беше един от първите, които заговориха за «изгодната за превозвачите» доставка на товари до Армения в Трабзон, като по-евтина алтернатива на грузинския Поти.
Известният олигарх в Армения, който многократно се е срещал с Пашинян, Самвел Алексанян (Lfik Syamo), също твърди, че отдавна работи с Турция, получавайки митнически привилегии за това.
По време на изказването си в Баку Ердоган заяви:
„Арменските политици и диаспорни организации обрекоха арменския народ на катастрофа.
Ако той ( народът-бел.ред) може да се поучи от Карабахската война, ще започне нова ера за региона. “Заместникът на фракцията „Моята стъпка“ Андраник Кочарян говори за необходимостта от установяване на дипломатически отношения с Турция за „предотвратяване на напрежението“. Това не е първият опит от този вид; ако се спомнят усилията на Левон Тер-Петросян в началото на 90-те години, чийто неуспех доведе до подписването на споразумения за отбрана с Русия и арменско-турското „помирение“ от 2000-те под егидата на трансграничните неправителствени организации и Хилари Клинтън.
Все още е трудно да се каже какви конкретни форми и очертания ще придобие „голямото приятелство“ с идеологическите наследници на Енвер паша.
Трябва да се напомни, че сред партньорите на Партията на справедливостта и развитието на Ердоган партията на националистическото движение на Девлет Бахчели, която е изключително радикално ориентирана, върви покрай управляващата коалиция.
Символиката на забранените в Русия„Сиви вълци“, на парада в Баку
… Точно преди сто години, след загубената война с турските националисти на Мустафа Кемал, последното правителство на Дашнак на Симон Врацян подписа Александрополския договор, който де факто превърна Армения в турски протекторат.
Този срамен документ не беше признат нито от прокламираната по същото време съветска Армения, нито от съветската Русия, чието пристигане в Кавказ спря междуетническото клане и бележи прехода на народите на Кавказ към мирно развитие.
И днес, когато руските миротворци връщат Степанакерт към спокоен живот, президентът на Армения, който е и бивш посланик във Великобритания в продължение на много години Армен Саркисян, моли Владимир Путин да подкрепи процеса на демаркиране на границите с Азербайджан «с цел премахване на допълнително напрежение и негативно развитие на събитията»
Сто години по-късно, в коренно различни геополитически условия, историята върви върви по кръг. Отново под неясното мърморене на „западните приятели на арменския народ“ въпросът се поставя откровено и ребром: „Турция или Русия?“.
Превод: Ася Иванова- Зуан