ИДЕАЛИТЕ НА ЧЕРВЕНИТЕ КОМИСАРИ И ТЪТЕНЪТ НА НОВИТЕ БАРИКАДИ!
.
Представите в човешкия живот се крепят върху думите, с които ги назоваваме. В тази връзка си мисля, че ако нашите сънародници използват понятията «КАПИТАЛИЗЪМ» вместо «ДЕМОКРАЦИЯ» и «БУРЖОАЗИЯ» вместо «ОЛИГАРХИЯ», всичко ще си дойде по местата.
Едва тогава мнозина българи ще осъзнаят горчивата истина, че това, което по някаква нелепица наричаме «демокрация», в действителност е КОНТРАРЕВОЛЮЦИЯ, връщаща нашето многострадално отечество сто години назад.
В резултат на това безумие днес в България се усеща една пълзяща фашизация, която постепенно отваря кутията на Пандора.
От 2013 г. насам българският народ започна да издига все още невидими, но вече осезаеми барикади, на които, както неведнъж в нашата история, ще се изправят НАШИТЕ срещу ЧУЖДИТЕ, ПРАВДАТА срещу НЕПРАВДАТА, широките народни маси срещу предателската олигархия (буржоазия).
За по-недалновидните това звучи невъзможно и неправдоподобно, но на практика този процес вече е започнал.
Народното единство отдавна е разцепено на интереси.
Едни носталгират по Народна Република България, а други милеят за цар Борис ІІІ и вярват в широко тиражираната лъжа, че през 30-те години на ХХ век гладната и въшлива България била много развита в стопанско и икономическо отношение държава.
Но какво да се прави?! Всяка заблуда се крепи върху лъжи, както беше лъжа нацистката теория за расовото превъзходство на германския народ и твърдението, че славяните са «унтерменши» — т. е. полуживотни.
Въпреки късата историческа памет на по-възрастните и липсата на поглед у по-младите за епохата преди 1989 г., в крайна сметка неконтролираният капитализъм до такава степен ще обезумее, както вече е почнал да обезумява, че ще ни принуди да си припомним идеалите на червените комисари.
И едва тогава ще проумеем, че социализмът не е «теория на конспирацията», не е «лоша случайност», нито «отклонение от правилния исторически път», а въжделение на философите от епохата на Индустриалната революция, вярващи, че е възможен един друг свят на социална справедливост, в който няма експлоатация, няма угнетение и жестоки социални контрасти, няма безсмислени войни и икономически катастрофи.
Такива бяха идеалите на червените комисари.
Николай Александров