«Аз често виждам из градът,
по всеки път и кръстопът
на Македония чадата:
от старци чак до младенци,
все нови гости — бежанци,
завареници на съдбата…»
П. Яворов
«Много често бързото и безпроблемно поемане на международни ангажименти първо получава аплодисменти зад граница от тези, които са заинтересовани от този акт, но с временто става ясно, че това не обслужва в нужната степен специфичните национални интереси. Поведението на съседската ни дипломация винаги показва, че там дълго се мери и крои, винаги се поставят условия и искания и те се отстояват непреклонно с една-единствена цел — националните интереси да не се накърняват. «
в-к «Македония», бр. 13, 1 април 1998 г.
На 9 декември 1927 г. в Женева, с посредничеството на Обществото на народите, е подписан договор между България и Гърци, известен като Спогодбата Моллов — Кафандарис. Тя урежда двустранното погасяване на задълженията, произтичащо от изплащането на недвижимите имоти на изселилите се съответно от едната и от другата страна.
Договорът е предшестван от Спогодбата Калфов — Политис от 19 септември 1924 г., която би трябвало да осигури и гарантира националните и културните права на българското малцинство в Гърция и на гръцкото малцинство в България.
България подписва и двата договора и се придържа към задълженията, произтичащи от тях.
В Гърция договорите никога не влизат в сила.
Следствие на няколко големи бежански вълни и на двете спогодби между България и Гърция, от територията на днешна Гърция «доброволно» са изселени около 400 хиляди души.
На бежанските визи над печата е подчертано условието за изселване, което гласи:
Без право на завръщане.
