Източник: Спомени отъ Царство България
(публикуваме без редакторска намеса, бел.ред.)
«Днесь е роденъ единъ човѣкъ, за който както знаете, понякога обичаме да разказваме. Човѣкъ, прѣвърнатъ отъ комунистическата пропаганда въ икона. Човѣкъ, съ безпоренъ поетиченъ талантъ, но доказанъ прѣдатель и терористъ. Човѣкъ, на който и до днесь се кланятъ политици, а военни и срѣдни училища носятъ името му.
Признанията му обаче разкриватъ другъ единъ Никола Йонковъ Вапцаровъ, различенъ отъ официалния – обърканъ, залутанъ въ междините между своята идеология и поезията си, силно маргинализиранъ. Който още въ самото начало на признанията си прѣдъ слѣдствието опрѣделя своята дѣйность въ „подривната секция” така:
„Азъ заемахъ длъжность при Централния комитетъ на Българската комунистическа партия, въ комитета, който рѫководеше така нарѣчената специална работа. Тази специална работа се състоеше въ това, че отъ партийните хора трѣбваше да се отдѣлятъ една часть, и то най-смелитѣ, и заедно съ нелѣгалнитѣ да формиратъ бойни групи.
Задачата на тѣзи бойни групи трѣбваше да бѫде: въ случай на война съ Съвѣтския съюзъ тѣ трѣбваше да прѣкѫсватъ желѣзопѫтни линии, мостове, телеграфни и телефонни линии, да изхвърлятъ влакове съ специални клинове, да подпалватъ вагони съ цистерни, маслени резервоари и шлепове съ горива и муниции”.
За щастие, нищо отъ това не се случва и на съвѣстьта на поета Вапцаровъ не тегнатъ жертви въ дивѣрсионни акции подъ лозунга „Терорътъ долу: съюзъ съ СССР”. Което не му прѣчи да скѫта въ нелѣгална квартира сандъче съ 20 килограма прѣсованъ тротилъ (оприличенъ отъ поета на черенъ хлѣбъ, подъ който има люспи бертолѣтова соль).
Отъ 7-8 септември 1941 г. Никола Вапцаровъ става платенъ функционеръ на БКП съ псевдонима „Лозанъ”. Отначало му даватъ на рѫка по 100-200 лв. на седмица, послѣ по 2000-3000 лв. на мѣсецъ. Сѣтне самиятъ той се сдобива съ една огромна за врѣмето си сума отъ надъ 2 млн. лв. по прѣсмѣтанията на полицията (става дума за куфаръ съ пари, наслѣденъ отъ Павелъ Шатевъ, който нѣкогашниятъ „солунски атентаторъ” доставя отъ съвѣтската лѣгация – 5 000 долара, 200 000 драхми и 100 000 динара).
„Лозанъ” и братъ му Борисъ трѣбва да продадатъ „на черно” доларитѣ (неофициалниятъ курсъ доларъ-левъ е 1:300). За справка: тютюноработникъ получава 1300 лв., а вездесѫщиятъ Никола Гешевъ, началникъ на отдѣление А въ Дирекция на полицията, се разписва срѣщу 5600 лв. Когато арестуватъ Атанасъ Романовъ, у него има около 100 000 лв. и 1000 долара.
Съ такива суми разполага и непосрѣдствениятъ началникъ на „Лозанъ” – Цвѣтко Радойновъ, като самиятъ Вапцаровъ непрѣкѫснато прѣнася изъ страната като куриеръ, съгласно показанията му, суми отъ порядъка на 30 000-50 000 лв., съ които трѣбва да се осигурява орѫжие отъ подкупни войници и да се подготвятъ дивѣрсионни акции. Слѣдъ признанията му сѫ арестувани още десеть души съратници по тероризъмъ. Не само е предалъ България, но накрая е предалъ и своитѣ.
Източник: Спомени отъ Царство България