Украйна засилва военното си сътрудничество с Турция, но украинско-турският алианс няма да я приближи до НАТО, а може и да доведе до катастрофа, ако Киев реши да разреши проблема с Донбас и Крим с военни средства. Подобен сценарий крие рискове не само за самата Украйна, но и за Полша, а и за цяла Европа.
Превод от Defence 24 (Полша):
Преди няколко дни по руски телевизионен канал Владимир Жириновски предположи, че Украйна ще започне война за Крим и Донбас и да я загуби. Нейната армия ще бъде победена, полските въоръжени сили ще се притекат на помощ и също ще претърпят поражение, след което германските военни ще се намесят. Украйна ще се разпадне: ще се появи нова държава Галисия, а останалата част от територията ще бъде анексирана от Русия.
Тези думи обаче могат да се тълкуват и като подготовка на Русия за сценарий, при който тя първо ще провокира украинците да започнат война, а след това ще ги победи. Нито Полша, нито Германия, разбира се, няма да участват в този конфликт, но могат да усетят неговите последици. Украйна може да бъде разделена, но не Берлин и Москва ще направят това, а Анкара и Москва.
Руските журналисти, отразяващи конфликта в Нагорни Карабах, многократно споменават в лични разговори, че очакват нова война в Донбас в близко бъдеще. Техните прогнози се припокриват с казаното от Жириновски:
зад ескалацията, според тях, стои Западът, който тласка украинците към въоръжена конфронтация с Русия.
Работата е в това, че Турция съвсем не е преставителка на интересите на Запада. Анкара, точно обратното, старае се да лиши Запада от влияние в поредните области на противопоставяне и да ги приверъне в арени на конфликти, които тя да може след това да използва за «търговия» с Москва.
За Кремъл това често е изгодно, защото той счита западното влияние за по-опасно, отколкото имперските амбиции на Турция. Ако ръководството на Украйна не разбира това, може да се очаква катастрофа.
По време на последния азербайджанско-арменски сблъсък Украйна застана на страната на Баку, ръководена от две съображения.
Първо, украинците видяха аналогия между Нагорни Карабах и Донбас с Крим.
Второ, те смятат, че конфликтът в Закавказието е медиирана война между Турция и Русия, в която Азербайджан и Армения представляват съответно интересите на Анкара и Москва.
И в двата случая оценката беше неправилна.
Да се сведе ситуацията в Нагорни Карабах и Донбас до сепаратизъм и заплаха за териториалната цялост означава да не се забелязват разликите в тези две ситуации. Освен това, докато укрепва отношенията си с Турция, Украйна действа непоследователно, макар и само поради ролята на турците в кипърския проблем.
След неверните оценки на същността на конфликта в Нагори Карабах следват неправилни изводи относно неговите резултати.
Поражението на Армения съвсем не означава поражение на Русия.
Точно обратното: тя укрепи позициите си в Закавказието, ограничавайки западното влияние чрез ръцете на турците и осигурявайки си възможността да разположи военни сили в тази стратегическа точка.
За изтласкването на Запада от региона тя трябваше да плати с пристигането на Анкара, която от гледна точка на Кремъл се оказа най-добрият вариант, тъй като Западът счита Русия за основна заплаха, а не Турция.
Изглежда, че Киев възприема всичко това по съвсем различен начин, предпочитайки да счита желаното за действително, а не трезво да оцени ситуацията.
Ако украинското ръководство вярва в идеята за поражението на Русия при неотдавнашния сблъсък в Закавказието, упорито популяризиран от протурските кръгове (включително в Полша), то може да реши да използва по отношение на Донбас и Крим средства, които им се струват сходни в рамките на тази лъжлива теория.
Става дума за връщането на изгубените територии в подкрепата на съюз с Анкара, за използването на турски безпилотни летателни апарати «Байрактар», както и (това не се казва на глас) привличането на наети от Турция джихадистки наемници. Протурските кръгове, сочещи руското поражение в Нагорни Карабах, обръщат внимание именно на тези аспекти.
С Донбас и Крим ситуацията изглежда съвсем различна.
Ако Украйна реши да направи опит да се пребори с тях в близко бъдеще, по-нататъшното развитие ще наподобява не скорошния сценарий с Нагорни Карабах, а грузинския сценарий от 2008 г.
Всичко това просочва риск от ескалация на напрежението в Донбас, а в резултат на това конфликтът да се разпространи в цяла източна Украйна, което ще се отрази негативно на сигурността на Европа и в частност на Полша.
Въпреки надеждите на украинците, целта на турците в този конфликт няма да бъде да помогне на Киев да получи контрол над цялата украинска територия. Руско-турските отношения се основават на сътрудничество и съперничество в различни региони, но не по отношение границите на техните държави.
Анкара добре осъзнава, че опитът да се създаде нова зона на конфронтация в Крим или дори в Донбас, която вече може да се нарече де факто руска територия, ще доведе до засилена помощ на Русия за кюрдското партизанско движение (ПКК). Пример за това може да се види през 2016 г.
Турция си извлече съответните изводи, а Киев в името на собственото му оцеляване следва също да осъзнае това.
Във връзка с гореказаното Варшава трябва да се опита да предпази Украйна от катастрофален план за започване на военни действия срещу Русия в Донбас и Крим. Това може да се обърне в изключително негативни последици, включително и за Полша.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.defence24.pl/proba-odbicia-donbasu-i-krymu-w-oparciu-o-turcje-zagrozenie-dla-ukrainy-europy-i-polski-opinia