В рамките на хуманитарна акция, посветена на изтъкнатия руски академик Игор Василиевич Курчатов, ръководителят на представителството на Россотрудничество в България Олга Широкова предаде на ректора на Софийския университет „Климент Охридски“ професор Атанас Герджиков бюст на И. В. Курчатов и документален филм за онлайн прожекция на студентите от Факултета по физика.
„Тази година Русия празнува 75-годишнината от атомната си индустрия. И затова беше решено да се проведе международна хуманитарна акция в памет на великия руски научен деец академик Игор Василиевич Курчатов с подкрепата на руския ядрено-енергиен комплекс“, каза тя.
Това съобщи представителството на Россотрудничество в България и Посолството на Русия в България
Игор Василевич Курчатов е руски съветски физик, първият организатор и ръководител на научните изследвания по атомна наука и техника в Съветския съюз.
От 1932 г. Курчатов става един от първите физици в СССР, които изучават атомното ядро,
ядрените реакции, неутронните облъчвания, изкуствената радиоактивност.
Той открива през 1935 г. явлението ядрена изомерия – разпад на еднакви атоми с различна скорост. През 1939 г. под негово ръководство е създаден първият ускорител на елементарни частици в СССР, през 1940 г. съвместно с учените Г.Н. Фльоров и К.А. Петржак установява, че атомните ядра на урана могат да се разпадат спонтанно, без неутронно облъчване.
По време на Втората световна война Курчатов ръководи разработването на защита на корабите от Черноморския флот от магнитни мини, а от 1943 г . започва да работи над проект за създаване на атомно оръжие. По същото време в Москва се създава Института по атомна енергия и влиза в действие първият циклотрон.
Курчатов става първият директор на института и ръководител на проекта „Уранов проблем“.
Под ръководството на Курчатов са създадени:
- първият в Европа ядрен реактор (влиза в действие на 30 декември 1946 г.)
- първата в Европа атомна бомба (1946 г.).
- първата в света термоядрена (водородна) бомба (1953 г.).