При все откровеното ми неприемане на личноста на Корнелия Нинова не просто като властово позициониране на “върха” на БСП, а като политик изобщо, наскоро открих,че тая жена, която има толкова общо с лявата идея, колкото валията на Истанбул с Православната религия, може все пак да бъде и “отличена” с нещо в най-общият смисъл на думата.
Разбира се за политика. Макар че на Позитано за политики по принцип не е прието да се говори, особено когато си част от обкръжението на фамозната дама от с.Крушовица Врачанско.
Това социална политика, коалиционна политика, икономическа политика в т.ч. и външно — икономическа политика, екология, политика, свързана с отбраната и националната сигурност?!Неее…, от Позитано подобно нещо няма да чуете.
Виж за власт се говори….и то много. Само,че власта не я дава Софийския владика на “Свето причастие”, а Суверенът.
Което априори означава, че със заклинания/както я мислят на Позитано/ власт не просто няма да могат да вземат, ами дори няма да могат и да “помиришат”.
Виж кадровата политика на Нинова се развива със завидни темпове на фона на “общата политическа летаргия”, завладяла червената върхушка.
Макар, че всичко, което се случва на Позитано в момента научно може да намери своето обяснение само в “теорията на хаоса”. В това отношение особено впечатление прави феномена с кариерното израстване на бившият журналист Александър Симов. Човекът се е взел толкова насериозно, че вече спокойно може да обявим: бинго!!!
Симов е “червеният Тома Биков”…???
Онзи “червен Биков”, който не пропуска повод да демонстрира “многоплановата си експертиза” във всички области на човешкото битие и познание. И всичко това, подплатено с много вярност.
Но не към партията, не към идеята или пък, “не дай Боже”, към електората.
Към НЕЯ!!!
Сравних го с Тома Биков — груба грешка. Симов би издържал само на сравнение с Раймода Диен, с Александър Матросов.
Всъщност, кой е Александър Симов?
Може би най-краткото определение за него се съдържа в “дежурната” реплика на героят на Илф и Петров — мошеникът Паниковски, ”жалка и нищожна личност”.
Човек, за който моралът не е ценност, а досадно понятие.
До него се нарежда цялата кохорта подобни нему експерти, назначенци на г-жа Нинова, като бъдещият (Боже опази!) министър на външните работи Вигенин, придобил популярност с това, че беше един от първите, признали фашисткият режим в Украйна, военният “експерт” — Атанас Зафиров, експертът по “нам к’во си” Свиленов и прочие все “изтъкнати” личности с изключително скромна обаче електорална популярност.
Е, който си мисли, че с подобни “авторитети” могат да се печелят избори — както каза някога Ахмет Доган: ”…. не само, че не е в час, ами и изобщо не ходи на училище!”
Капак обаче на кадровата политика на Нинова наскоро сложи протежирания лично от нея Иван Иванов от Варна — депутат от БСП и член на НС на БСП. Известният под псевдонима “пилето” — Иван Иванов спретна на партийно мероприятие в Долни чифлик първият по рода си вътрешно-партиен мач по “смесени бойни изкуства” със залагания — ще впише ли или не в края на краищата СГС резултатите от кадровите размествания от последният конгрес на столетницата???
Нещата от побоя, нанесен от “пилето”, на друг свой съпартиец толкова се “развоня” по медиите, че работите започнаха да миришат на нещо друго. Нямащо нищо с политиката, а по-скоро с неуредени “бизнес” отношения между очевидно “лекомислено” ТОЛЕРИРАН и ТОЛЕРИРАЛАТА ГО.
На всичкото отгоре организационнато състояние на партията е плачевно и много повече наподобява “брауново движение”, отколкото организирана материя.
Факт, който очевидно не трогва по никакъв начин вторачените във власта партийни функционери във висшият ешалон на БСП…А това са количествени натрупвания.
И както сочи науката диалектика: ”….количествените натрупвания водят до качествени изменения.
”Последните ще станат ясни много скоро….на парламентарните избори в края на м. март — следващата година.
Енчо Енев