Катедралата „Св. Александър Невски“
Решението за „изграждане на паметник за светлия подвиг на Освобождението, в който се сля кръвта на освободителите с кръвта на освободените“ е взето през 1879 г. по време на Учредителното събрание в Търново (предложението прави Петко Каравелов). Дадени са няколко предложения за място на паметника и първоначално е избрано Търново, но след като за столица е избран гр. София.
Първото обикновено народно събрание решава храмът да се построи в столицата. Княз Александър се обръща с възвание към българите и храмът е вдигнат с народни дарения. Събрани са доброволни вноски на обща сума 1 900 000 лв.Основният камък е положен с изключителна тържественост на 3 март (19 февруари стар стил) 1882 г., четвъртата годишнина от подписването на Санстефанския договор. В основите на храма е вградена метална кутия, в която са записани имената на членовете на правителството.
Храмът е по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев (1848 – 1918), италиански възпитаник, с помощници руските архитекти Александър Смирнов (1861 – ?) и Александър Яковлев (1879 – 1951) и е издигнат на най-високото място по онова време в София – 552 m н.в.
Първият проект (1884 – 1885 г.) е изработен от акад. арх. Иван Богомолов, след чиято смърт проф. арх. Померанцев изцяло променя проекта. Окончателният проект е готов през 1898 г. Строежът на храма започва през 1904 г. и е завършен през 1912 г., като цялостното изпълнение възлиза на обща стойност 5,5 милиона лева. През май 1912 година намиращия се на посещение в Санкт Петербург председател на Народното събрание Стоян Данев кани руския император Николай II на предстоящото освещаване на църквата, но той отказва поради заетостта си в следващите месеци.
Три дни продължават тържествата по освещаването на храма — от 12 до 14 септември 1924 г.
Шрапнелите и ударните вълни от англо-американските бомбардировки на София през Втората световна война повреждат сериозно катедралата. Засегната е най-много северозападната част.
Медната обшивка е пробита на много места, разрушени са всички мозаични икони от подвратните тимпани, а стъклата на иконостасните икони са счупени. Повредена е живописта в северозападната галерия, както и някои картини от сводовите проходи.
С решение от 1 октомври 2014 г. на служебния кабинет на проф. Георги Близнашки собствеността на храма се предоставя на Светия синод на Българската православна църква.
Название
Храмът е посветен на Александър Невски, известен с победата си над Тевтонския орден в битката на Чудското езеро, провъзгласен за светец от руската православна църква.
Александър Невски е патрон на руския император Александър II и названието на храма е израз на благодарността на българите към Русия в лицето на Царя-Освободител. В хода на Първата Световна война България и Русия застават в протовоположни блокове.
След като руската флота бомбардира гр. Варна на 14 октомври 1915 г., правителството на Васил Радославов, русофобско по външнополитическа ориентация, взема решение за преименуването на храм-паметника в „Св. св. Кирил и Методий“. Постановлението на Министерски съвет от 19 октомври 1915 г. е внесено през февруари 1916 г. за одобрение в Народното събрание. След възражения от страна на опозиционните партии и бурен дебат парламентът одобрява решението на правителство с гласовете на проправителственото мнозинство (4 март 1916 г.).
Твърди се, че дори русофилът Иван Вазов приветства преименуването. Със сигурност обаче неговият племенник д-р Борис Вазов, близък до поета по политически убеждения, е един от главните опоненти на преименуването в Народното събрание.
Промяната на наименованието не се възприема трайно. През 1920 г. отново е върнато първоначалното име на храма „Св. Александър Невски“.
Статут
С площта си от 3170 m² при построяването си храмът се превръща в първа по големина напълно завършена и действаща катедрала на Балканския полуостров.
Храмът е провъзгласен за патриаршеска катедрала през 1953 г., а през 1955 е обявен за паметник на културата с национално значение. Църквата е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Архитектура
Храмът представлява внушителна петкорабна кръстокуполна базилика в неовизантийски стил с множество куполи, полукуполи и малки цилиндрични сводове и ясно изразен централен купол.
Вътрешността му е разделена по дължина на три части – нартекс (с два параклиса), централна част и олтар (с три престола), а централната му част е съставена от пет кораба по ширина (с двете странични покрити галерии). По архитектурен стил принадлежи към т.нар. „руски северен ампир“. В подземния етаж на храма се намира криптата.
Първоначално тя била предназначена за гробница, но през 1965 г. е превърната в музей за средновековно и антично изкуство – филиал на Националната художествена галерия, където са експонирани едни от най-красивите български икони и стенописи от 12 – 19 век.
Камбанарията на храма с кръста е висока 53 m и има 12 камбани, излети и донесени от Москва. Най-голямата тежи близо 12 тона, а най-малката – 10 kg, като общото тегло на всичките е 23 тона.
Най-забележителната външна характеристика на храма са позлатените му куполи. Покривният пласт е изработен от асфалтова мушама и медна ламарина и има площ от около 4000 m². Позлатеният участък на куполите е 700 m2, като общото тегло на златото е 8,35 kg, но слоят е много тънък, което налага да бъде реставриран през определени периоди от време.
Технологията на позлатяването е руска и до 2001 г. е била извършвана от руски специалисти и с руско злато. Последната реставрация на позлатата е през 2001 г. и е извършена от български специалисти. Използвани са златни листчета с размер 84 х 84 mm и с дебелина около 0,4 µm. Например само за площта на купола на камбанарията, която е 160 m2, са използвани 25 000 такива листчета, като използваното злато е немско и е 23,75 карата.
Вратите на храма, 2009 г.
Фасадата е облицована с бял врачански камък и целият храм е опасан с гранитен цокъл с височина 1,40 m. На западната фасада на височина 30 m е вградена мозаична икона на покровителя на храма Св. Александър Невски по проект на Антон Митов.
От двете страни на главния вход има 2 паметни плочи от карарски мрамор с текст „За увековечаване на братската любов и дълбока признателност към великия руски народ, заради Освобождението на България в 1878 г.“
Мозаечна икона на св. Евдокия в люнета над южните западни врати
Дървените врати на храма са изработени при Карл Бамберг, собственик на мебелна фабрика във Виена.
Те са изработени от славонски дъб и са покрити с дърворезба от кръстообразни розетки.
При вътрешната украса на храма са използвани изключително качествени и скъпи строителни материали: разноцветни италиански мрамори, оникс от Бразилия, алабастър и други. Осветителните тела в храма са изработени в Мюнхен.
Размерите на храма са: височина на храма – 53,02 m, дължина на храма – 73,50 m, ширина на храма – 52,20 m, височина на камбанарията при върха на купола ѝ – 50,52 m, височина на позлатения кръст над нея 2,50 m, височина на централния купол – 46,30 m, застроена площ – 3170 m2, кубатура – 86 000 m3. В църквата се побират 5000 души[, колкото и най-голямата зала в НДК.
Петър Андреев