Съединените щати ще поставят Европа пред труден избор в отношенията й с Китай, когато Джо Байдън влезе в Белия дом, прогнозира в интервю за „Събота 150” Никола Поатие — анализатор в икономическия тинк-танк «Брюгел». Експертът е категоричен, че със сигурност Брюксел и Вашингтон ще подновят разговорите си с различен политически тон, но вероятността за напредък по редица конфликтни точки остава малко вероятна. През седмицата „Файненшъл таймс” излезе с публикация на чернова за общ фронт срещу китайската експанзия, подготвяна в Брюксел, която да бъде представена на новата американска администрация.
Ще се стигне ли до сътрудничество по този ключов въпрос и как ще се развиват отношенията по оста Брюксел – Вашингтон?
Интервю на Марта Младенова с Никола Поатие, БНР
„Ние разчитаме твърде много на отношенията си със Съединените щати. Честно е да кажем, че търговските ни отношения са по-дълбоки от всички останали. Вярно е, че търгуваме много и с Китай, но изобщо не сме толкова интегрирани. Съединените щати са важни за нас от гледна точка на сигурността и на външната политика.
Липсата на лидерство в Съединените щати, придружена с подкопаване на доверието помежду ни и отсъствието на общ дневен ред, създава много трудности на Европа“, казва икономистът и експерт по търговски въпроси Никола Поатие.
Джо Байдън е политик с международен подход и разбирания, Европейският съюз го познава и му се доверява. Той е готов да работи с традиционните американски съюзници — нещо, което президентът Доналд Тръмп не направи, допълва Поатие, който е оптимист, че отношенията ще се нормализират „в някаква степен“.
Дали това нормализиране включва постигане на консенсус по изключително спорни въпроси като цифровия данък и ролята на Световната търговска организация?
„Конфликтните точки със Съединените щати ще останат, особено ако ги погледнем от тяхната перспектива. Тонът на разговора обаче ще бъде променен. Досега нямаше диалог, а само конфронтация с Европа. Подходът вече ще бъде различен, но интересът — не.
Цифровият данък е една от конфликтните точки, по които не очаквам да има сближаване, защото интересите на Съединените щати и Европа коренно се различават.
Донякъде може да кажем същото и за отношенията с Китай. Позицията на Европа се промени през последните години, но все още не съвпада с американската. Все пак тук говорим за опит за глобална хегемония, а Европа изобщо не е в тази позиция. Освен това нашият интерес е по-различен от този, който доминира в американските решения в борбата за надмощие в района на Тихия океан и Пасифика. Ето защо ми се струва, че това е чувствителен въпрос, по който отново може да сблъскаме позициите си.“
По отношение на Световната търговска организация не може да бъдем сигурни какво ще се случи, подчертава Никола Поатие.
„Джо Байдън не използва мотото „Америка на първо място”, но има много протекционистки подход. Той е убеден, че американците трябва да купуват американски продукти. Също така не трябва да забравяме, че проблемите със Световната търговска организация датират още от времето на Барак Обама, когато Байдън беше вицепрезидент.
Донякъде конфликтът с Китай е в полза на Вашингтон, което ще предопредели подхода им към организацията. Затова още е трудно да се каже каква посока ще поеме политиката на новата администрация. Въпреки това мисля, че Джо Байдън симпатизира много повече на мултинационалната система, отколкото Доналд Тръмп.“
„Файненшъл таймс” публикува чернова, според която Европейският съюз възнамерява да предложи сътрудничество на Съединените щати заради „китайското предизвикателство”. Вижда ли Никола Поатие потенциал за успех на подобна инициатива?
„Това е поле на сътрудничество, но то няма да се осъществи по начина, по който европейците бихме се надявали. Съединените щати се виждат в съревнование с Китай, което е на принципа „държава срещу държава”, защото говорим за доминация в целия свят.
Досега Вашингтон не се е обърнал към традиционните си съюзници, въпреки че има теми от общ интерес — като технологичния напредък, пазара на стоки и услуги, субсидирания износ от държавата и още много други. Ако погледнете повечето въпроси, които будят недоволство в Съединените щати, ще видите почти пълно припокриване с европейските.“
Има много голямо пространство, в което Европа и Съединените щати могат да се съюзят, смята Поатие. Той обаче е песимист, че това ще се случи.
„Трябва да сме напълно наясно с факта, че Китай също е търговски партньор на Европа, но ние подходихме към спорните въпроси по много по-дипломатичен начин от Съединените щати.
Джо Байдън ще се опита да провокира Европа да подходи по-скоро като ястреб в отношенията си с Китай, а това ще ни постави в много трудна позиция. На Европа ще й бъде много трудно да каже „не”, а като последица отношенията ни с Китай ще забуксуват допълнително.
Европейските политици ще са изправени пред трудни и не особено комфортни решения. Струва ми се, че ситуацията ще стане още по-неудобна за нас, отколкото бихме искали да допуснем.“
Можем ли да очакваме зелените политики да бъдат първата точка, по която ще има обрат в отношенията между Съединените щати и Европа?
„Доналд Тръмп извади Съединените щати от Парижкото споразумение, а Джо Байдън заяви, че ще върне Вашингтон в него. Това е нещо, което „ще докосне сърцето” на европейските политици, защото екологичните въпроси са много важни. В същото време съм малко скептичен към възможностите на Джо Байдън, след като няма зад себе си Конгреса и Сената.“
Може ли да се очаква развитие по темата с наложените търговски мита?
„Има няколко дискусионни въпроса, които могат да бъдат поставени. Пример за това са тарифите, наложени на Европейския съюз заради субсидиите, направени от Европа за „Еърбъс“. Въпросът стои със същата интензивност за Съединените щати и субсидиите за „Боинг“. Като цяло казусът с авиоиндустрията и субсидирането стана дори обект на дискусии в Световната търговска организация, но тук има един съвсем ясен компромис — приключваме и с двата случая. Със сигурност администрацията на Тръмп няма интерес към подобен развой, но екипът на Джо Байдън може да се заинтересува.“
Отвъд този специфичен случай Никола Поатие не вижда възможност за намаляване на тарифите, наложени от Съединените щати на Европа и обратно.
„Същото важи и за потенциално търговско споразумение. Джо Байдън съвсем ясно заяви в предизборния си манифест, че няма намерение да отваря американската икономика за повече международна търговия. Това поставя спирачки на евентуален процес по нови търговски преговори, а и той би срещнал доста трудности вътре в Европейския съюз между самите държави членки.“
Запитан как вижда производството на ваксини срещу коронавируса от гледна точка на търговските отношения, Поатие коментира:
„Ясно е, че развитите икономики имат много по-голям капацитет. Повечето от ваксините се произвеждат в Европейския съюз и в Съединените щати. Населението в тази част на света ще бъде първото, което ще бъде имунизирано. Това също ми изглежда пределно ясно, но въпросът е как ще се развие процесът след това.
Виждаме, че Русия и Китай разработват техни ваксини, но те засега нямат одобрение.
Разбира се, тук говорим и за въпрос на политическо влияние. Мисля, че много зависи от западните страни и съюзите, които сключват помежду си, дали ще успеят да разпространят достатъчно бързо препаратите за имунизация. По този начин ще се намали и политическият интерес, който може да прочетем между редовете на процеса по ваксинация.“