Думите на Йозеп Борел, че ЕС не е банкомат, сега се отнасят не само за Украйна, но и за прочие бедни държави
Краят на 2020 г. е решаващ за Европейския съюз. Германия, която председателстваше през тази половин година, отчаяно иска да одобри бюджета на ЕС за целевия период 2021-2027.
Ценността на бюджета за германско-френския тандем се крие в одобрението на фонд за борба с коронавируса в размер на 750 милиарда евро. За целта се посегна на бюджета на общата селскостопанска политика, пише колумнистът на украинския седмичник «2000» Иван Заречняк.
Беше постигнат компромис, състоящ се в привеждане на селскостопанската политика в съответствие с принципите на екологична модернизация на икономиките на страните от ЕС.
Сега, за да получи субсидии, фермерът трябва да приведе фермата си в съответствие с екологичните стандарти.
Това означава, че на теория полските фермери ще получават много по-малко, отколкото през 2004-2020. Поляците и унгарците се съгласиха на това — трябваше да се съобразяват с неизбежната дупка в бюджета на ЕС след приключване на британските процедури по напускането на ЕС.
На 12 ноември 2020 г. обаче Европейската комисия прие Стратегията за равенство на ЛГБТ и добави нейното приемане към условията за бъдещото бюджетно финансиране от ЕС.
В отговор ЕС се изправи пред двойнот полско-унгарско вето. Унгарският премиер Виктор Орбан също отхвърли искането на ЕС за квотния принцип за приемане на нелегални мигранти. Полша също отрича този подход по въпросите на миграцията.
Не по-малко труден е проблемът с бюджетните субсидии за индустрията на страните от ЕС.
Повечето от тези субсидии се получават от Германия и Франция, които се възползват от деиндустриализацията на новите икономики в ЕС.
Допълнителна несигурност внася факторът икономическа политика на бъдещата администрация на Байдън и търговските условия за излизането на Великобритания от ЕС.
Вероятно Байдън ще реанимира отхвърления от Доналд Тръмп проект за трансатлантическа зона за свободна търговия.
Ако зоната бъде създадена, тогава Европейският съюз в търговията със САЩ го очаква статута на Украйна.
В този случай реалистичността на източниците на бюджета на Европейския съюз ще бъде съмнителна.
Финансовите проблеми и икономическата криза могат да провокират излизането от ЕС, вероятно на Полша и Унгария.
Дълбоката криза, пред която е изправен ЕС, прави възможно най-трудни преговорите, при които Украйна се надява да преразгледа Споразумението за асоцииране. Въпросът за индустриалната безвизовост , тоест индустриалното сътрудничество между Европейския съюз и Украйна, виси. Преразглеждането на квотите за износ на украински земеделски продукти за страните от ЕС е под въпрос във връзка с преразглеждането на общата селскостопанска политика на Европейския съюз.
Думите на върховния представител на ЕС за общата външна и отбранителна политика на ЕС Йозеп Борел, че ЕС не е банкомат, се отнасят не само за Украйна, но и за бедните страни от ЕС.
Фактически разширяването на ЕС беше финансова пирамида, от която получиха изгода собствениците на контролния пакет акции в «обединена Европа».
В настоящите условия на пандемия амбициите за създаване на федерален ЕС се превърнаха в утопия.
Налице е ЕС за богатите и ЕС за бедните страни.
Разбира се, ръководството на ЕС отрича това и нарича опитите за анализ на реалното положение «пропаганда на Русия», която уж паразитира върху подкрепата на «европейските скептици и популисти».
Реалността обаче твърдо диктува нови правила на играта.
Пандемията COVID-19 показа, че не всички членове на Европейския съюз могат да разчитат на солидарност.
Това означава, че ЕС в краткосрочен план има шанс да се локализира в клубове по интереси. Институциите на Европейския съюз все повече се виртуализират.
Украинският курс на европейска интеграция също се превръща във виртуален, в ритуална клетва за лоялност към европейските ценности, без съотвествие с реалната вътрешна и външна политика на Украйна.
Оказва се, че квазиелитите, предали се на външен контрол, налагат митове на общественото съзнание и водят държавния кораб в задънена улица. Изтрезняването може да бъде по-трагично от Френската революция и последвалите наполеонови войни.
Петя Паликрушева