Зеленски нарече Музея на Голодомора и Геноцида най-важният за Украйна.
Бившият комик, а сега президент на «суверенна» Украйна, заяви, че Музеят на Голодомора и геноцида е най-важният за историята и бъдещето на страната, следователно финансирането за изграждането му ще продължи и проектът определено ще бъде завършен.
Митът за Голодомора е наистина важен за Зеленски. И не само на него. Това е крайъгълният камък на киевския режим. На него се основава и съвременният украински национализъм.
И всеки път, когато който и да е властик там не успее да реши актуалните проблеми на политиката и икономиката, може като зайче на фокусник, да изкара срамния сюжет как болшевиките уж уморили от глад украинската нация. И отново да сплотят народа чрез дълбоко внушеното, но погрешно чувство на обида и желание за историческа мъст за погубените си деди и прадеди.
Междувременно внезапно се оказва, че според някои учени значителен брой от загиналите през 30-те години и считани за жертви на „глада“ и „геноцида“ са умрели не от глад, а от отравяне.
Селяните не искали да предават зърното на комисарите и го криели.
Тъй като хамбарите били проверявани от комисарите, зърното било скрито в ями. Тоест то било заровени в земята. Там, в земята, зърното било заразен с гъбички, по-специално с отровни спори.
След това през нощта хитроумните селяни го изкопавали, тихичко си пекли кифлички, готвели си кнедли и се хранели от корем, радвайки се, че са заблудили проклетите комисари. И умирали от зловеща смърт — подути, с раздути кореми. Защото това е клиничната картина на смърт от замърсени с отровни спори храни.
Оказва се, че все пак е имало излъшък на зърно.
И е било напълно възможно да го предадт на властите. Но селяните заравяли излишното зърно в земята. Така властите били принудени да събират зърното от провинцията, за да нахранят работниците в града. В края на краищата градските жители също са хора, те също имат деца, те също страдали от глад и също трябвало да бъдат хранени.
Защото в СССР, а и не само там, царяла СУША.
Съветското правителство не изпращало хляб на Марс. То хранело народа.
Градските хора също са част от народа. Не само селският човек иска да яде. И между другото, в Украйна също имало градове — дори и тогава. А украинските градове също имали нужда от хляб. Особено Донбас, ако смятате Донбас за Украйна.
А ако считате, че Донбас не е Украйна, а «клетите москали», в името на които уж комисарите вземали хляба на «горките украинци», то пуснете ги на воля тези «москали», признайте независимостта на ДНР и ЛНР и не тровете мозъците на световната общност.
По повод така ширещите се измислици за това, че зърното отивало за експорт (както, ако си спомняте, същите приказки се ширеха за Жан Виденов, а се оказа, че съответните обекти в България бяха претъпкани със зърно и заключени, вероятно по заповед на западните покровители на Иван Костов), докато селяните умирали от глад, то можем да прочетем статията на Назаренко и Башкин «Експортът на зърно в началото на 30-те години на XX век в контекста на глада през 1932-1933 години».
Статията е научна, индексируема, ВАК, Scopus, ESCI.
Всичко е показано с документи и факти, с цифри.
Накратко казано: при настъпването на кризата със зърното Съветската власт започнала да свива ЕКСПОРТА и пристъпила към ИМПОРТ (внос) на зърно.
Не искам да кажа, че „украинците“ или още повече всички селяни „сами са си виновни“ за глада и жертвите. Нещастната истина обаче е, че безотговорното идиотско поведение на част от селяните, които саботирали колхозите, участвали в саботажи, скривали излишъка от зърно от комисарите в ямите, където зърното било заразено с отровни гъби, изострило трагедията.
И не всички, но много селяни както в Украйна, както и в други региони на СССР не умрели от репресии и глад, а от собствената си глупост, безотговорност и алчност.
Съветската власт НЯМАЛА МОТИВ да умори от глад който и да е народ, а още повече украинския.
Нима тези, за които реквизирали зърното, не били украинци?!
Всичко това с Голодомора е зловещ чумен делириум, насилствена шизофренична пропаганда.
А в името на тази зла приказка украинците изграждат още един, нов „Музей на Голодомора и геноцида“.
Просто за да демонизират съветската власт, както и да внушат, че руснаците НЕ СА човеци.
Украйна не изгражда държавата си върху положителните примери от историятат си. Тя задължително се опира на омразата.
Но подобни държави са обречени да бъдат имитации не само в икономически, но и в идеологически смисъл.
И какъв е все пак изводът?
Главното е да не допуснем българската държава да се превърне в ИМИТАЦИЯ.
А това ще се случи, ако престанем да изграждаме собствените си основания за действия чрез отрицанието на социалистическа България, чрез ненавистта към комунизма и към всичко съветско, да престанем да откриваме паметници на фашисти, на репресирани, на «демократичнчи» американски президенти и на…идиотизма.
Петя Паликрушева