Британците охотно помагат на германците да създадат на тяхна територия концентрационни лагери за собствените им граждани.
Преди 80 години, на 12 октомври 1940 г., Хитлер отменя със свое решение десантната операция „Морски лъв“ за десантиране на фашистки войски на Британските острови. И все пак, част от територията на Великобритания била окупирана от нацистите.
А именно — така наречените Нормандски острови, принадлежащи на Англия. Нещо повече, те всъщност са на същото разстояние от Мъгливия Албион като брега на самата Франция, тоест от южната страна на Ламанша — много близо до континента.
Отнемането на тези четири острова (Гърнси, Джърси, Олдърни и Сарк) се извършва през юни същата година и продължава, както се оказва, цели пет години — до 9 май 1945 г. Вярно е, че нацистите в края на войната се съпротивляват цяла седмица, оставяйки остров Олдърни едва на 16 май.
Но през 1940 г. британците предават островните си територии практически без бой.
„Ще се защитаваме, каквато и да е цената, ще се бием на брега, ще се бием на пунктовете за кацане, ще се бием по полетата и по улиците, ще се бием по хълмовете, никога няма да се предадем“, лъжел, както винаги Чърчил в натруфените си и измамни речи.
Но какво се случило всъщност?
След като успели да евакуират част от населението оттам, определен брой деца и авиобазата от остров Гърнси, британците просто избягали от островите — не мога да го кажа по друг начин.
Да, избягали.
Няколко дни по-късно самолетите на Луфтвафе вече били кацнал в същата авиобаза. И започнала германската окупация.
Може смело да се твърди, че това е не по-малко странна окупация от така наречената «странна (или «седяща») война, която се водила срещу Германия от Франция и Великобритания, започвайки от 3 септември 1939 г.
Американски журналисти също нарекли тази война „фалшива“ и „неистинска“. Що се отнася до окупацията, до 9 май 1945 г. нацистките окупационни власти се разпореждали съвместно с британските полицаи на островите, поддържали реда. Заедно. А на обществените места едновременно се развявали фашистките знамена и тези на Обединеното кралство.
Що се отнася до расовата теория на Хитлер и собствената му расова политика, той смятал британците за най-близката нация до арийците — тоест и британците били почти представители на висшата раса, на първо място до или малко след германците.
Съответно било и отношението на британците към фашистите. Немците съвсем не били страшни злодеи, а по-скоро по-стари другари и партьори.
Не без помощта на местните власти на островите, например в Албърни, нацистите открили 4 (!) Концентрационни лагера, където държали военнопленници, главно от Източния фронт, както и остарбайтери («източни работници», «чуждестранни роби») от СССР: това са концентрационните лагери в Нордерней, ХелХоланд, Боркум и Зюлт.
В последното място държали евреи.
Нито един от британските служители не бил осъден за сътрудничество с врага. А след края на войната във Великобритания се опитали напълно да забравят, че територията (макар и много малка) от Обединеното кралство се управлявала от нацистите в продължение на няколко години — с британска помощ.
А с какво удоволствие британците предавали своите сънародници: евреите, които по-рано уж им били приятели, съседи!
Това си било процъфтяващ бизнес: за всеки донос срещу евреин информаторите получавали от 20 до 50 германски марки.
Така бившите британски уж приятели и съседи се оказали във фашистките концлагери.
700 затворници в тези лагери (главно съветски военнопленници) загинали от непосилната работа и били погребани там, на острова в масови гробове. Впрочем местните служители също печелели добри пари: заплатите им също били в райхсмарки.
„В продължение на няколко години война нацистките окупационни войски и местната британска администрация, които бяха оставени непокътнати на островите, съжителстваха съвсем мирно“, разказва Георги Кондаков, бивш съветски военнопленник. — И двете страни се държаха така, сякаш бяха сключили някакъв пакт за взаимодействие. Не желаейки да си докарват проблеми, огромното мнозинство от британците — жителите на окупираните острови — предпочитаха да се държат възможно най-учтиво и лоялно по отношение на новите „господари“».
Така че, когато т.нар. «съюзници» започнат да лъжат, че именно те, а не СССР са победили фашизма в Европа, е гнусно да си държим ушите отворени.
Препоръчвам им следното:
„Господа, учете собствената си история, а не фантастичните приказки, които сами си измисляте!
Победата над фашизма не е дело на фантазьори, а на ГЕРОИ!“
Петя Паликрушева