Както казва една стара арменска поговорка: „Ако застанем рамо до рамо, можем да преместим планини“. Авторът на американската публикация призовава САЩ да разработят нова стратегия за подпомагане на християните, живеещи в Близкия изток, защото хиляди християни биват унищожавани по целия свят. Но Западът не забелязва това.
Превод от New York Post:
Целият смисъл на неотдавнашната война в Кавказ е отразен в тъжно видео, в което няколко арменци, събрани в манастир, разположен в планината, за последно пеят църковен химн, преди да заминат в изгнание.
Това унижение на малката християнска нация от действията на Азербайджан и Турция, двамата съюзници на Америка, показва пределите на възможностите на Съединените щати, както и необходимостта от разработване на нова стратегия за подпомагане на християните, живеещи в Близкия изток.
Християните, които някога са съставлявали мнозинството, сега се оказват на острови с намаляващо население в преобладаващо мюсюлманските страни, които не могат — а понякога и не възнамеряват — да ги защитават. Древният защитен модел на Западните кръстоносни походи е остарял и така или иначе никога не е бил ефективен. Новият ни модел на лобиране за правата на човека е още по-малко успешен.
Обикновено става въпрос за следната ситуация: християнското население бива атакувано, правозащитните организации настояват политиците да предприемат действия, а политиците, които само устно подкрепят американските ценности, игнорират тези искания, страхувайки се да изглеждат предубедени или да не ядосат местните деспоти.
Съединените щати всъщност не са християнска държава, но ние, активистите и защитниците на правата на човека, продължаваме да работим безпрепятствено година след година, надявайки се на друг резултат.
Междувременно християнският архипелаг продължава бавното си потъване в морето на мюсюлманското завоевание.
Трябва да се отбележи, че президентът Тръмп направи повече за религиозните малцинства от всеки друг президент в историята на страната.
През шестте седмици на войната обаче той не предприе никакви стъпки, за да спре Азербайджан и Турция, камо ли да се притече на помощ на арменците.
Позицията му беше проста: външната политика се основава на интереси, а отношенията с представителите на влиятелното мнозинство, както при игра на карти, винаги „бият” по правата на слабите малцинства.
Нашата застъпническа дейност се провали, тъй като надеждите ни се възлагат на правителствените действия, които никога не се осъществяват.
Ако оставим настрана моралните аргументи, трябва да се каже, че нашите национални интереси изискват от Вашингтон да ограничи намеренията на Анкара да създаде нова империя. Но дори укротяването на империалистическите фантазии на Ердоган няма да ни позволи да постигнем целите си.
Единственият начин да се осигури бъдеще на християнството в Близкия изток е укрепването на неговите икономически основи.
Проучването на проект «Филос» за 2020 г. сред палестинските християни от Западния бряг ( на река Йордания) и ивицата Газа установи, че почти половината не са в състояние да задоволят ежедневните си нужди, а една трета от тях посочват, че ще емигрират, две трети от тях изтъкват финансови причини за това.
Не е късно да окажем помощ на Армения, но старият ни подход под формата на предоставяне на „куршуми“ няма да е достатъчен. Трябва да превърнем огромната християнска загриженост на Запада в осезаема инвестиция. Както казва една стара арменска поговорка: „Ако застанем рамо до рамо, можем да преместим планини“.
Автор: Робърт Никълсън — лидер на «Проект Филос», организация, която се застъпва за активното участие на християните в Близкия изток.
Петя Паликрушева, превод и редакция
Източник: https://nypost.com/2020/11/24/americas-still-failing-to-protect-christians-across-the-middle-east/&sa=D&source=hangouts&ust=1606456542205000&usg=AFQjCNGn4xRZmY-y31-Foo9_Xu9HxKJ01Q