«…Тъй като дотогава страната имаше с Германия активен търговски баланс, то и задълженията на Германия нараснаха. Разменяха се стоки, но върху базата на немската марка при съотношение 33 лева за една, което на практика означаваше, че България финансира Германия. Но клиринговата спогодба имаше две сметки.
По сметка „А“ Германия внасяше от България тютюни, зърнени храни, яйца, необработени кожи, маслодайни семена и фуражни растения. Срещу тях трябваше да изнесе за българската промишленост суровини като памук, вълна, вълнена прежда, калай, обработени кожи, каучук и други или да плаща тридесет на сто от сметката в свободни девизи.
В сметка „Б“ по клиринговата спогодба бяха всички останали продукти и износ на артикули, както и плащането от нетърговски обмен: легации, туристи, пътници, валута за образование на студенти и т.н.
Още в началото Германия предпочете да не дава тридесет на сто свободни девизи, а да внася суровините, като го направи по цени над тези на международния пазар.
Към 1936 година вносът и износът с Германия надвишаваше 60 на сто от цялата външна търговия на България, с тенденция за непрекъснато увеличаване. Така че в близките години търговията на страната щеше да бъде само с една държава — Германия.
Но и тук по клиринговата спогодба, в която имаше клауза за годишно изравняване на сметките, германците, иначе акуратни, не изпълниха задълженията си. Винаги износът на България бе по-голям от вноса и Германия имаше в момента 700 милиона задължения към нея. Една немалка сума за такава бедна страна. И тя щеше да нараства.
България се превръщаше в суровинен придатък на Германия, но това го виждаха малцина. Световната война, въстанията, революциите, всеобщата икономическа криза доведоха дотам народа, че хората бяха доволни, ако имат работа и изкарват насъщния хляб, независимо кой им го дава и с каква цел.
Така дойдоха на власт фашизмът и Хитлер в Германия.
Бяха доволни, че имат работа и никой не искаше да се замисля, че живее в една страна с невиждана дотогава диктатура, че тази страна се готви за реванш, за война с далечни цели — да завладее целия свят.
Те не забелязваха или не искаха да забележат огромната полиция, разрастването на армията, антисемитските погроми, липсата на каквато и да е елементарна свобода. Не винаги близкият резултат показва крайния.
А свързана икономически с Германия, България неминуемо щеше да тръгне по нейния път.
…
Из «Жребият» на Свобода Бъчварова
