Турският вестник проследява целия ход на конфликта в Карабах, позволявайки си да критикува «братско» Баку. Изданието пише, че „азербайджанската армия е изгаряла териториите, населени с арменци в продължение на 44 дни“. Подобна обективност на вестника заслужава уважение, но авторът понякога допуска грешки. Изданието пише, че арменската страна е тази, която е започнала войната, споменавайки юлските битки в района на Товуз. Спрямо Руската федерация авторът е много по-коректен и по-точен: Русия наистина е действала неутрално, въпреки че са се опитали да я въвлекат във войната на страната на Армения.
Превод от Daily Sabah (Турция):
След разпадането на Съветския съюз бившите му републики бяха разтърсени от революции и масови протести. Най-забележителните сред тях са Революцията на розите в Грузия през 2003 г., Оранжевата революция в Украйна през 2004 г. и Революцията на лалетата в Киргизстан през 2005 г.
Кремъл вижда в тези цветни революции нов опит на Запада да дестабилизира тези държави, върху които Москва все още има силно влияние, с минимални разходи и загуби.
След протестите на Евромайдана в украинската столица Киев през 2014 г. руският президент Владимир Путин обвини Запада в свалянето на проруския президент на Украйна и заяви, че САЩ се опитват да поробят Русия.
През април 2018 г. бившата съветска република Армения, разположена в Кавказките планини и много зависима от Русия, тръгна по стъпките на останалите.
Там се случиха безпрецедентни събития. Вълната от демонстрациите, водени от журналиста, бивш политически затворник и депутат Никол Пашинян, отнесе арменския президент Серж Саркисян.
След няколко дни протести властта в Армения премина в други ръце. Пашинян провъзгласи „кадифената революция“, намеквайки за безкръвната (и поради това наречена кадифена) революция от 1989 г. в Чехословакия.
Самият той неизменно се наричаше политик извън идеологията, а западните източници го характеризираха като центрист и прогресивен либерален демократ.
Повечето западни журналисти го представиха като национален герой. И все пак някои бяха принудени да признаят, че в основата на този ярък образ лежи най-обикновен популизъм.
Ориентацията на Пашинян
Докато Западът се суетеше около избора му за „политик на годината“, Москва спокойно наблюдаваше това развлечение. Тя вече отбеляза за себе си, че Пашинян е прозападен политик — което и Пашинян потвърди на практика.
През 2013 г. Пашинян като депутат гласува против членството на Армения в Евразийския икономически съюз (ЕАЕС), заявявайки, че членството в ЕАЕС нарушава арменския суверенитет и интересите на националната сигурност.
През 2016 г. той отново гласува против руско-арменското споразумение за единна регионална система за противовъздушна отбрана в Кавказ, заявявайки, че Армения трябва да създаде своя собствена система за ПВО.
„Русия не бива да се счита за истински гарант за сигурността на Армения. Споразумение от този вид с Русия само създава илюзията за укрепване на сигурността”, заяви тогава Пашинян, който все още не беше облечен във власт.
Но когато пое поста министър-председател, му стана трудно да критикува политиката на Армения за сближаване с Русия и да се противопоставя на Москва. Той започна да съгласува изявленията си, опитвайки се да намери баланс между Русия и Запада.
През декември 2018 г. Пашинян заяви, че Армения не се стреми към членство в НАТО, но ще продължи да поддържа отношения с тази организация. Той се опита да убеди Москва, че революцията от 2018 г. не е била насочена срещу нея.
Той заяви, че няма да иска оттеглянето на Армения от ЕАЕС, защото «има реалности и факти, които трябва да бъдат взети предвид».
Тези уверения обаче не разсеяха съмненията на Москва относно Пашинян и неговото правителство.
Недоволството на Кремъл от Пашинян се засили, когато той привлече към съдебна отговорност бившия президент Робърт Кочарян и бившия министър-председател Серж Саркисян за «сваляне на конституционния ред в Армения» и за присвояване на средства.
…
В крайна сметка Путин показа, че никой не може да го заблуди и че няма да влезе в капана на предварително планирания конфликт, който щеше доведе до руско-турска конфронтация.
Путин даде и урок на Пашинян, срещу когото днес нараства вълна от вътрешни протести заради загубата му във войната. Путин като че ли припомни, че Пашинян е можел да не критикува Русия и да остане неутрален дори докато е приемал подкрепата на Запада за своята „кадифена революция“.
Но Пашинян започна да загърбва Русия, а Путин не забрави и не прости на премиера-дилетант тази грешка, която той направи през 2018 г.
Изборът на Пашинян доведе до факта, че Армения беше принудена да сложи край на мечтите си за дълго и безспорно господство в Нагорни Карабах.
Ще се наложи Пашинян да подаде оставка.
Поражението на Пашинян означава и поражение на неговите западни привърженици.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.dailysabah.com/opinion/columns/how-vladimir-putin-punished-nikol-pashinian
