Защо германският министър на отбраната предлага да се изграждат отношенията с Москва на базата на заплахи
«Заплахата от Русия, която днес притежава нови видове оръжия, стана по-„очевидна“, така че Европа трябва да бъде готова да води диалог с Москва „от позиция на силата“. Такова изявление направи онзи ден германският министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер.
Според нея „това винаги е било добра позиция в германската външна политика и трябва да остане така и в бъдеще“. Освен това тя предложи да се проведат преговори по този въпрос с колеги от Швеция, балтийските държави, Централна и Източна Европа.
Министърът изрази препоръките си по време на изслушване в Бундестага, отговаряйки на въпрос на един от депутатите относно оправдаността на високите бюджетни разходи на НАТО, включително на фона на пандемията. И до известна степен нейната реторика е разбираема — Фрау защитава интересите на своето ведомство, настоявайки за увеличаване на субсидиите. Обичайна практика.
Това не е първият път, когато чуваме призиви за разговор с Русия от позиция на силата от Берлин (и не само).
Урсула фон дер Лайен, която преди това заемаше поста глава на германския военен отдел (сега председател на Европейската комисия), също се изказва многократно в същия дух, като възложи на западните държави да водят диалог с Москва „от позиция на силата и единството“. Защото според нея руският лидер „не цени слабостите“.
Руският министър на отбраната Сергей Шойгу по някакъв начин трябваше да отговори на колегата си, напомняйки, че „след всичко, което Германия направи в СССР, Берлин трябва да мълчи поне още 200 години“.
Той също така посъветва германците да попитат своите дядовци „какво е да говориш с Русия от позиция на силата“.
«В продължение на много години имахме твърде много илюзии за Германия. Считахме, че Германия е по-добра от другите европейски държави и може да ни разбере“, казва Вадим Трухачов, доцент в Катедрата за външни регионални изследвания и външна политика в Руския държавен хуманитарен университет. — Междувременно Германия е единствената голяма европейска държава, която не е имала дълго велико минало. И поради тази причина тя има повече от всяка друга голяма държава желанието да се утвърди в света като велика сила.
Това се прояви в началото на 90-те и е в сила вече 30 години. Риториката беше различна, но линията е еднаква. Промени се формата, но не и съдържанието.
Интересите на Русия и Германия се сблъскват в много области. На първо място — на Балканите и в постсъветското пространство, където нашите гледни точки не съвпадат, вероятно на 75-80 процента.
Целта на Германия е да създаде своята сфера на влияние близо до границите на Европейския съюз, който включва тези региони.
Подобно сблъсък на интереси рано или късно щеше да се иззлее на публичната сцена. И това се случи.
Анегрет Крамп-Каренбауер и Урсула фон дер Лайен представляват Християндемократическия съюз (ХДС), а това са империалисти.
Това са в омекотена форма германски империалисти като Бисмарк. Не Хитлер, разбира се. Все още не са изградили расова теория. И все още не наричат руснаците генетично непълноценни.
Все още.
Но в геополитически план те са наследници на Германската империя. И съответно действат в същите посоки — съобразени с времето — както действаха представителите на Втория райх.
Не трябва да има заблуди относно ХДС. Това беше линията на Хелмут Кол. Това в по-малка степен беше линията на Меркел, която е идеологически по-близка до Партията на зелените, а в ХДС е по-скоро поради кариеристични причини.
Но Крамп-Каренбауер и фон дер Лайен са плът от плътта на ХДС.
Трябва непрекъснато да напомняме на немците историята на Втората световна война.
При това с акцент върху факта, че разгромът на техния Райх може да се повтори, стига да поискат.
Петя Паликрушева