ДИЕГО МАРАДОНА-»Божеството с дяволската сянка»
Диего Армандо Марадона ще остане за вечни времена една от най-големите и обичани звезди на футбола.Ражда се във Вия Фиорито, Буенос Айрес в бедно семейство с италиански произход.
Футболната кариера на Марадона започва когато той е на 10 години. Приятелят на Диего — Гойо Каризо го представя на треньора на Los Cebollitas (детският отбор на Архентинос Хуниорс). Марадона прави дебюта си в мъжкия отбор на Архентинос Хуниорс на 20 октомври, 1976 срещу Талерес до Кордоба. За Хуниорс той има 166 мача и 111 гола.
На 22 февруари 1981 година Марадона изиграва първия си официален мач за Бока Хуниорс като отбелязва 2 гола във вратата на Талерес. За Бока, Диего вкарва 28 гола в 40 мача. На 7 октомври 1995-а се завръща отново в Бока Хуниорс, но за по-малко от месец. През 1982-а Марадона заминава за испанския Барселона. В първия си мач за каталунците той отбелязва гол, но впоследствие отборът му губи с 1:2 от Валенсия. На 5 май 1984 се сбогува с Барселона, където от 58 мача отбелязва 38 попадения. Трансферът му в Наполи се осъществява през 1984 година. До 24 март 1991-а, когато напуска клуба, има 115 отбелязани гола и 259 изиграни мача. През 1992 година преминава в Севиля, но този път се задържа за кратко. Изиграва 28 мача и вкарва 8 гола. Последният отбор на клубно равнище на Марадона е аржентинския Нюелс Олд Бойс.
За националния отбор на Аржентина Диего има 91 мача и 34 гола. На световното през 1986-а той извежда «гаучосите» до световната купа (3:2 на финала срещу Западна Германия). Един от най-запомнящите се мачове на Марадона, а и в историята на футбола, е четвъртфинала срещу Англия. В този мач той отбелязва 2 гола, един от които с ръка. Главният съдия Али Бин Насер признава гола след консултация със страничния рефер Богдан Дочев, който е българин. След срещата Марадона произнася знаменитата фраза: «Ако е имало ръка ,това е била ръката на Бога».
От тогава наричат гола «Божията ръка».
Години след този мач Богдан Дочев признава, че Марадона действително е докоснал топката с ръка. Малко по-късно през същата среща с прекрасно дриблиране с топката Марадона преминава половината терен и отбелязва гол след 60-метров рейд. ФИФА определя това попадение като «Голът на века».
На световното първенство по футбол през 1994 година при тест за допинг властите откриват забранено вещество в кръвта на аржентинеца — ефедрин. Така, 34-годишен той прекратява участието си на световните финали, пропускайки мача с България, спечелен от Христо Стоичков и компания с 2:0, което ни класира на 1/8-финалите.
УСПЕХИТЕ НА МАРАДОНА
1978
Голмайстор на шампионат Метрополитано с Архентинос Хуниорс, отбелязва 22 гола
1979
Световен шампион за младежи в Япония. Златна топка за най-добър футболист на годината, A.F.A.
Голмайстор на шампионат Метрополитано с Аржентинос Хуниорс. Отбелязва 14 гола
Голмайстор на шампионат Метрополитано с Аржентинос Хуниорс. Отбелязва 12 гола
Сребърен медал за най-добър аржентински футболист, Кръг на спортните журналисти
Златен медал за най-добър аржентински футболист, Кръг на спортните журналисти
Най-добър футболист на Америка. Наградата е присъдена от спортен вестник «Ел Мундо», Каракас
1980
Златна топка за най-добър футболист на годината, A.F.A.
Голмайстор на шампионат Метрополитано с Аржентинос Хуниорс. Отбелязва 22 гола
Голмайстор на шампионат Метрополитано с Аржентинос Хуниорс. Отбелязва 18 гола
Златен медал за най-добър аржентински футболист, Кръг на спортните журналисти
Сребърен медал за най-добър аржентински футболист, Кръг на спортните журналисти
1981
Шампион на първа дивизия в шампионат Метрополитано с Бока Хуниорс
Сребърен медал за най-добър аржентински футболист, Кръг на спортните журналисти
Златна топка за най-добър футболист на годината, A.F.A.
1986
Световен шампион с националния отбор на Аржентина в Мексико
Златна топка за най-добър футболист на световното в Мексико, ФИФА
Златна топка за най-добър футболист на Европа, от France Football Magazine
Сребърен медал за най-добър аржентински футболист, Кръг на спортните журналисти
Златен медал за най-добър аржентински футболист, Кръг на спортните журналисти
Най-добър футболист на Америка. Наградата е присъдена от спортен вестник «Ел Мундо», Каракас
Най-добър футболист на света, от списание Onze french magazine
1987
Шампион в Серия «А» на Италия, сезон 1986/87, с Наполи
Голмайстор на първенството с Наполи. Отбелязва 15 гола
Купа на Италия с Наполи
Най-добър футболист на света, от френското списание “Onze”
1989
Голмайстор в Серия «А» с Наполи. Отбелязва 15 попадения
Купа на УЕФА с Наполи.
Най-добър футболист на Америка. Наградата е присъдена от спортен вестник «Ел Мундо», Каракас
1990
Шампион в Серия «А» на Италия, сезон 1989/90, с Наполи.
Най-добър футболист на Америка. Наградата е присъдена от спортен вестник «Ел Мундо», Каракас
1992
Най-добър футболист на Америка. Наградата е присъдена от спортен вестник «Ел Мундо», Каракас
1993
Купа «Артемио Франки» с националня отбор на Аржентина
1995
Специална златна топка от сп. «France Football»
1999
Платинен медал за най-добър спортист на Аржентина за 20 век
Официално прекратява футболната си кариера на 7 октомври 1995.
Мартин Манолов