Тук в подножието на връх Етрополска Баба при преминаване на Стара планина от Етрополе към Буново през декември 1877г замръзват и умират в снежната буря 841 руски войници и 14 офицери…. В прехода воден от генерал Дандевил участват и 700 българи.
- Лява колона с командир генерал-майор Виктор Дандевил от 9 батальона, 6 ескадрона и 14 оръдия. Настъпва по направлението Етрополе – връх Баба – село Буново.
- Започва със събиране на сведения от българското население за проходимостта на проходите на Западна Стара планина. Разкрити са възможностите за използване на пътеките по направлението на селата Врачеш – Чурек, Врачеш – Желява.
- Българското население участва и в приспособяването на пътищата за движение на войскови части. На войниците са раздадени по един фунт сухари за 6 дни и тридневна дажба месо. Налице е недостиг на окопни инструменти и зимно облекло.
- Оръдията са разпределени по едно на рота, за да има възможност пренасянето им да става на ръце.
- Преминаването на главната колона започва на 13 декември. Среща големи трудности на местността Драгунски бивак, където наклона на стръмнината достига до 45 градуса. За изкачването на първото оръдие са необходими 15 часа. Нощува се на открито.На 14 декември частите са затрупани от снежна буря. На 15 декември лейбгвардейски Преображенски полк води бой при село Негушево и отхвърля противника към село Ташкесен.
- Сто двадесег и трети Козловския пехотен полк овладява село Потоп и село Елешница.
Първа Кавказка казашка бригада с командир полковник Иван Тутолмин излиза на шосето за София. На 18 декември колоната се съсредоточава при село Яна.
С помощта на българското население лявата колона на 13 декември достига превала на планината. Оръдията са пренесени в демонтирано състояние. След разчистване пътя в снега с дебелина 1,2 м. се води бой на 14 декември при селата Бунво и Мирково.
Нощува се на открито.
Около 18:00 ч. на 17 декември след силна снежна буря на връх Баба, движението е преустановено и частите се връщат в Етрополе.
От строя поради измръзване излизат 879 офицери и войници, които са 15 % от състава. Приютени са от българското население. На следващия ден, настъплението е подновено изненадващо за противника през Златишкия проход, който е преминат без усложнения.
Частите на дясната колона тръгват на 13 декември при проливен дъжд, преминал в снежна виелица. Нощува се на открито при – 15 градуса. На 15 декември е изкачен наклон от 35 градуса, като разглобените оръдия са пренасяни със скорост 160 м./ч. Седемнадесети Арахангелогородски пехотен полк е настигнат от снежна буря и губи от измръзване 200 войника.
Главните сили достигат връх Мургаш на 16 декември. След шеметно спускане към село Чурек, колоната достига сборния пункт при село Яна.
Въпреки изключително трудните зимни условия, Западния отряд (Гурко) успешно преминава проходите в Западна Стара планина. Застрашава тилът на главните сили на Орханийската армия. Тя е принудена да се оттегли от Арабаконашкия проход без предварително подготвени позиции. Води битката при Ташкесен за прикриване на отстъплението на 19 декември. Създадени са условия за разгрома на Орханийската армия и на 23 декември е освободена София.
Преминаването има широк международен отзвук. Великите сили незабавно започват консултации за условията на мира с Османската империя.
ПП
