На 24 ноември, в двора на църковния храм «Св. Николай Мирликийски» в гр. Златарица се отбелязва 143-та годишнина от боевете при града по време на Руско-турската война 1877-1878 години. От Генералното консулство на Русия в гр.Русе беше поднесена кошница с цветя в памет на руските войни, паднали за свободата и независимостта на братската България. По този повод публикуваме втората част на нашия разказ. Това съобщи Генералното консулство на Русия в Русе.
На 24-ти ноември, в 12.30 часа, турската артилерия засилва огъня си към Миндя. В 13.30 часа селото е атакувано в юго-източната му част. Врагът иска да овладее командната височина над селото. Хълмът е яростно атакуван от 3000 турски войници.
В този критичен момент, героят на боя майор Емалаки излиза сам пред своите войници и води руската контратака. В нея участват три роти от 42-ри Якутски полк. Те овладяват хълма и удържат изгодната позиция, но с цената на гибел на майор Емалаки, който е пронизан от 14 вражески куршума. Желанието на врага е да превземат височина над Миндя и да контролират пътя си за отстъпление към Бекчимали. Въпреки неуспеха турци правят втора атака. Но руската позиция е вече подсилена и атаката е отбита.
С падането на мрака противникът е напълно разбит по целия ляв фланг на руската позиция при Миндя. Атаката принудва врага панически да отстъпва през Миндевските ливади към Златарица и по пътя към Бекчимали и Златаришкото дефиле.
В същия ден в 16 часа започва устремна атака на бойците от 101-ви Пермски полк от местността Попово бърдо към Златарица. С разветите знамена и под звуците на полковите барабани, те се спускат към реката. След Пермския полк настъпва 102-ри Вятски полк. Устрем на руския отряд е неудържим.
Пермци се спускат от хълма и нищо вече не може да ги спре. Те форсират реката, газейки до пояс студените и мътните води. Руските войни се понасят към Чуката, Газире и Миндевските ливади. Оръдията на пета батарея на подполковник Вайс успяват да поразят две от далекобойните турски оръдия. Първа конна батарея успешно преминава река Веселина.
На десния бряг тя се разполага зад руската пехота и още повече подсилва нейната атака. Най-голямият принос за настъплението има артилерията, която създава невъобразима паника във вражеските позиции. Подкреплението идва в решителния момент. Противникът е уплашен и дезорганизиран. Под неудържимото «Ура!» на руските бойци, противникът напускал бойното поле.
Очевидецът на боя подполковник Байков разказва: «… Това, което видях, беше наистина юнашки бой. Удивляваше разпоредителността на командирите, забележителния ред при проведената атака, без бавене или объркване, като добре смазан механизъм, като по часовник. Боят беше проведен по ноти…». В началото на проходите, към Беброво и Елена се струпват в безпорядък турските кавалерия, артилерия и пехота. Врагът поголовно бяга. Към 18 часа Златарица отново е освободена.
В месеците през които руските войски са в Златарица и нейните околности те провеждат 51 сражения, в които дават много жертви: 197 убити, 315 ранени и 11 безследно изчезнали руски войници и офицери.
В признателност на тяхната саможертва за спасението на братята славяни в района има много паметници:
Паметникът на Якутците при село Миндя в местността Грънчеря;
Паметникът на загинали войници от Пермския полк в местността Попово бърдо до Златарица.
Паметната плоча на ефрейтор Кондрат Суйлок от Якутския полк в църковния двор в Златарица. Паметникът в Горско Ново село.
Материалите са взети от книга «ОСВОБОДИТЕЛНИТЕ БОЕВЕ ПРИ ЗЛАТАРИЦА» на Петър Влахов, 2012 г.
