Русия се оказа единствената държава, способна да прекрати конфликта в Нагорни Карабах, а САЩ няма какво да празнуват там, признават авторите на водещия вестник в редакционна статия. Те обаче обезценяват постигнатите споразумения и призовават САЩ да станат „истински миротворец“ в региона.
Превод от The New York Times:
Кървавият конфликт между Армения и Азербайджан е само на пауза.
Прекратяването на огъня, постигнато от Русия в Нагорни Карабах, застави оръдията да замълчат и свали на земята безпилотните самолети. Това е добре.
Но имащият дълбоки корени конфликт между Армения и Азербайджан заради труднодостъпния анклав в Южен Кавказ, получил ново обновление поради промяната в баланса на силите, не е разрешен. Горящите домове на бягащите арменци показват, че той отново ще пламне.
И в съответствие с демоничната логика на конфликта, засягащ основни религиозни и културни наративи, всяко избухване на насилие добавя още един слой смъртоносни обиди и допълнително изтласква перспективите за траен мир…
Отчитайки настоящото враждебно отношение на Запада към Владимир Путин, налице е съблазънта действията на Русия да се преставят така, все едно лишеният от власта си имперски представител се опитва да възстанови част от контрола над своите бивши феодални владения.
Но всъщност Русия се оказа единствената страна, способна да сложи край на този процес, който би могъл да стане опасен регионален конфликт.
В края на предишния кръг на бойните действия САЩ и Франция — страни с голямо и влиятелно арменско население — се обединиха с Русия в Минската група, натоварена с намирането на решение за трайно регулиране на конфликта. Те не можаха да намерят решение, а когато избухна настоящият конфликт, Съединените щати бяха заети с президентските избори, а на Франция без Америка не й достигаше влияние за договаряне за прекратяване на огъня.
За разлика от това Русия имаше сериозни причини за прекратяване на въоръжения конфликт. Тя е доставчик на оръжие и за двете страни и е свързана и със съюзнически отношения с Армения.
Що се отнася до Азербайджан, по време на настъплението турският президент Реджеп Тайип Ердоган активно го подкрепяше по време на офанзивата, включително финансово, докато г-н Путин не беше заинтересован от появата на друга конфронтация с Турция след сблъсъците им в Сирия.
Сделката, чието сключване Русия успя да постигне, в своите широки параметри е единствено възможната, тя всъщност признава победата на Азербайджан, но в същото време не му позволи да окупира изцяло Нагорни Карабах, а руските военни не бяха въвлечечни в този конфликт.
Въпреки че Русия потуши опасния пожар и демонстрира влиянието си в бившите си земи, тя не успя да постигне безусловен триумф. Сега Москва се ангажира да държи близо 2000 от своите миротворци в това, което Русия нарича „близка чужбина“ в продължение на почти пет години, а и трябва да се справи с Турция, която все повече желае да демонстрира своето влияние, особено от името на своите тюркски (и богати на нефт) събрята от Азербайджан.
САЩ няма какво да празнуват тук.
Като се вземе предвид фактът, че Турция е член на НАТО, както и значението на азербайджанския нефт, тръбопроводите, преминаващи до зоната на конфликта, близостта на Иран, голямата арменска диаспора в Америка, използването на израелски безпилотни летателни апарати в този конфликт и необходимостта от създаването на противовес на влиянието на Русия извън нейните граници — имайки предвид всичко това, САЩ, заедно със своите европейски съюзници, трябва да бъдат в челните редици на мироопазващите усилия.
…
Петя Паликрушева
Източник: https://www.nytimes.com/2020/11/20/opinion/armenia-azerbaijan-peace-deal.html