Германският министър на отбраната защити трансатлантическите отношения. Това е тежък удар върху инициативите на Макрон за стратегическата независимост на Европа от САЩ. Нима тя се надява на по-добронамерено отношение от Америка? Рено Жирар се опитва да развенчае немските илюзии.
Превод от Le Figaro:
По-голямата част от германците бяха доволни от резултата от президентските избори в САЩ, които лишиха Доналд Тръмп от власт, макар това да не се споделя от половината от населението на Щатите.
45-ият президент на Съединените щати не се церемони с Германия: той я обвини в недостатъчни отбранителни усилия за НАТО, в неравенство в двустранната търговия и в робско отношение към Русия в енергийната политика. Цялата тази критика не присъства в програмата на Демократическата партия и нейния кандидат Джо Байдън.
Означава ли това, че от 2021 г. Америка ще се върне към доброжелателното отношение към Германия, както направи след отказването от плана Моргентау през лятото на 1947 г.?
На 2 ноември 2020 г. германският министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер или както още я наричат АКК публикува статия в европейската версия на Politico, написана на английски, озаглавена „Европа все още се нуждае от Америка“.
Тази публикация се превърна в пламенен призив в защита на трансатлантическите връзки.
АКК се застъпва за по-нататъшно укрепване на германския и европейския военен капацитет, тъй като „САЩ не могат сами да носят знамето на западните ценности“.
AКК иска американците и европейците да продължат да се борят заедно за красивите ценности, наследени от Просвещението.
Министърът стига още по-далеч.
Тя пише, че „илюзията за европейска стратегическа автономия трябва да бъде разсеяна“, защото „европейците не могат да заменят Америка в ключовата й роля на доставчик на сигурност“.
Това е силен удар по френската доктрина, която винаги е отстоявала стратегическата независимост на Европа. Еманюел Макрон многократно подчертава, че Европейският съюз „вече не може да прехвърля сигурността си само в САЩ“.
AКК не споменава открито Франция и нейния президент, но се опитва да подкопае френските инициативи за формиране на «европейски суверенитет». По време на речта си във военна академия през февруари 2020 г. Макрон предложи „стратегически диалог“ на европейските партньори на Франция, за да се обсъди „възпиращата роля на френския ядрен арсенал в нашата колективна сигурност“.
Германският министър дълбоко в себе си не се интересува от галския петел, който продължава да парадира въпреки изтънелите си пера.
Тя вярва само в велика Америка с нейния ядрен щит.
Тя не разбира, че един ден американците може просто да я изоставят, както направиха с Франция в междувоенния период. Тя не иска самостоятелно да укрепва отбраната с помощта на най-близките си съседи.
Без да подозира, AКК си изгражда същата илюзия като Клемансо. Той вярваше в американските гаранции за сигурност и не позволи на Фош да окупира левия бряг на Рейн. През май 1940 г., когато войските на Хитлер предприеха инвазия и американците отказаха да помогнат, французите признаха правотата на генералисимуса.
Но вече беше твърде късно.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.lefigaro.fr/vox/monde/renaud-girard-une-dangereuse-illusion-allemande-20201109