След години санкции, прогонване на дипломати и кибератаки е трудно да си представим, че отношенията между Русия и САЩ могат да се влошат повече. Ако следващият президент на САЩ не промени подхода на Вашингтон към Москва и не започне да провежда по-реалистична политика, отношенията ще продължат да се влошават, смята авторът.
Превод от The National Interest:
След години на реципрочни санкции, прогонени дипломати и кибератаки е трудно да си представим, че отношенията между САЩ и Русия могат да се влошат повече, отколкото са днес. Но ако следващият президент на САЩ не промени цялостния подход на Вашингтон към Москва и не започне да провежда по-реалистична политика, тогава отношенията между тези държави ще продължат да се влошават.
Изкушаващо е да погледнем назад през последното десетилетие и да заключим, че Вашингтон и Москва са в капан, в състояние на постоянна враждебност.
Руската намеса в изборите, подкрепата на Москва за сирийския президент Башар Асад, президента на Венецуела Николас Мадуро и обсадения президент на Беларус Александър Лукашенко накара много влиятелни политици в САЩ да разглеждат отношенията с Русия като безнадеждна работа. Същото усещане има и в Москва, където мнозина вярват, че двустранните отношения ще останат без надежда за напредък, независимо кой е в Белия дом.
Въпросът за придвижването напред на въпроса се състои не само в това ще могат ли САЩ и Русия да станат приятели, колкото в следното: по какъв начин двете държави могат да стигнат до базисното разбиране за основните взаимните си интереси в областта на сигурността.
В края на краищата тези отношения страдат от позициите и на двете столици.
В рамките на подобен подход враждебната борба за влияние се разглежда като единствения приемлив път. В резултат възниква «опасен тупик» в отношенията между двете страни, които притежават примерно 90 % от ядреното оръжие.
Колкото и негативно да е настроен американският външнополитически истаблишмънт, има някои въпроси, които Вашингтон не може да промени. Това важи особено за събитията, които се случват в близост до руските граници.
Докато САЩ и европейските им съюзници биха искали да видят автократична Беларус да се трансформира в прозападна демокрация, Москва няма да позволи такава промяна, предвид нейните много значими интереси.
Съединените щати нямат способността да променят статуквото в Минск — а влиянието, което имат, е нула в сравнение с милиардите долари в заеми и енергийните субсидии, които Русия предоставя на Беларус.
Във всеки случай активната намеса на САЩ на страната на демонстрантите в Минск вероятно ще доведе до по-дълбоко въвличане на Русия в делата на тази страна.
Както показа примерът с Украйна, Москва се стреми да разшири използването на военните си ресурси и е в състояние да го направи, а също така е готова да се справи с икономическите последици от своите решения, ако намесата й е в интерес на собствените й национални интереси.
Изминаха повече от шест години, откакто проруският Виктор Янукович беше свален от власт в рамките на народното въстание, но Украйна остава във вътрешен конфликт, до голяма степен подхранван от руската военна и финансова подкрепа за сепаратистките формации в източната част на страната. Налагането на многобройните санкции, както и износът на противотанкови оръжия за Киев, не промени ситуацията и не принуди Москва да смекчи позициите си. В крайна сметка Украйна е много по-важна за Москва, отколкото за Вашингтон — и следователно Русия е готова да направи повече, отколкото САЩ когато и да е могат да направят.
Следващата администрация трябва да вземе предвид тези примери при формулирането на политиката си към Русия. Вашингтон трябва да отдели това, от което се нуждае от Москва от това, което иска от нея; Америка трябва да е наясно колко малко е нейното влияние върху руските съседи; и трябва да се знае, че проактивната позиция на САЩ в близката чужбина на Русия често прави ситуацията още по-трудна. Американските служители също трябва да дадат много ясно да разберат руските им колеги какви действия няма да толерират — при това американската система за управление трябва да е в челните места в този списък.
Същественият и хладнокръвен диалог с Русия може да бъде толкова неприятен, колкото посещението при зъболекар, когато трябва да се извади зъб. Това обаче не означава, че такъв диалог става все по-малко необходим. Америка трябва да комуникира с Русия, когато може, и да се изправи срещу нея, когато трябва, защото това е най-ефективният начин за стабилизиране на двустранните отношения, който е един от най-важните в света.
Даниел Депетрис е научен сътрудник към фондация Defense Priorities и автор в Washington Examiner.
Петя Паликрушева
Източник: https://nationalinterest.org/blog/skeptics/relationship-maintenance-russia-should-be-next-president%E2%80%99s-priority-171882