Историкът Людовик Турнес написа оригинално есе за глобализацията на американската мечта и нейните ограничения. Американизацията на умовете отслабва. Но коя държава може да замени САЩ в тази роля? И защо светът все още е замаян от историята на американския флаг?
Превод от Le Figaro (Франция):
Президентските избори в САЩ за пореден път показаха, че „всички ние сме американци“. Рекордната избирателна активност, участието на хиляди доброволци, битката за преброяването на гласовете — по целия свят това се гледаше като вълнуващ сериал.
Някои го наричаха свещения ритуал на демокрацията, а други крещяха за неприемливите нарушения. Нацупеното поведение на Доналд Тръмп беше неочакван драматичен елемент. Няколко дни целият свят живееше с този спектакъл за хората, които търсеха себе си в избирателните секции.
Какъв талант! Всеки път, сякаш с е извършват подвизи, САЩ създават събитие, което привлича вниманието на нациите.
Това не е ли доказателство, че светът все още е замаян от историята на знамето със звездите и ивиците?
Американизацията на душите е толкова силна през 21 век, колкото и преди 50 години?
Турнес счита, че след падането на Берлинската стена сме навлезли в дълъг цикъл на „деиндексиране“ на Америка и останалия свят. Изразът «хипердържава»е бил измамен.
Оттогава обратният процес тихично стартира. Умовете започнаха постепенно да се освобождават от заклинанието на империята, която все по-малко уважаваше мнението на другите, било то Ирак, дълга или жестикулациите на Тръмп.
Напоследък смъртта на обещанието за безкрайна социална мобилност, изцепките на политическата система и нежеланието да се приемат сериозно проблемите на климата се превърнаха в ключови фактори за глобалния „развод“ и отслабването на американската мечта.
Несъвместимостта на „зеления“ икономически растеж с американския начин на живот, който, както каза Буш-старши, „не се обсъжда“, несъмнено се превърна в едно от нерешените предизвикателства на Америка. И както показаха гласовете за Тръмп, не е факт, че той скоро ще бъде решен. Освен това САЩ от своя страна осъзнаха ефекта от бумеранга на глобализацията върху своите интереси.
Авторът посочва, че американизацията на умовете и сърцата не зависи от предполагаемия упадък на хиперсилата. Турнес не се ограничава до добре познатите теми (Холивуд, джаз, кока-кола, комикси, филантропия, мисионери, планът Маршал) и отказва да използва ленивия израз „мека сила“ при описанието на този културен експанзионизъм.
Факт е, че американската сила не се е разпространила навсякъде по мек начин: става дума за мощен търговски натиск и хитър шантаж.
Авторът подчертава, че американизацията отразява същността на американската идентичност. Защото засяга преди всичко американския народ.
Как беше възможно да се създаде държава с население от пъстри имигранти без „насилствена американизация“?
Образователните и пропагандни кампании, стартирани в края на 19-ти век, използваха всички налични средства (преса, живопис, илюстрация, образование, радио и филми), за да разпространят простия сигнал: Съединените щати са убежище за всички.
„От самото начало те се възприемаха като световна нация, световна култура, концентрат на човечество“, пише авторът.
Страна, която предлага участие в демократичната епопея за неограничено завладяване на нови територии, а сега изобретява нация без граници — Марс.
Макар индианците да бяха зачертани от историята, а черните дълго време да бяха извън играта, трябва да се признае, че в дългосрачна перспектива САЩ «частично реализираха този непосилен по мащабите си план».
Европейците допринесоха значително за американската мечта. Те допринесоха до голяма степен за формирането на „чувство за принадлежност към нация, която гледа на себе си в глобален мащаб“.
Дали самите европейци не формулираха мечтата за различна политическа система, която минава през Вашингтон и Скалистите планини?
«Съединените щати разказаха епос, достъпен за всички, докато аристократична Европа го предлагаше само на рицари.»
Но степента на проникване на американската култура по света е преувеличена.
Съвременният антиамериканизъм се чувства добре и не е характеристика на арабско-мюсюлманския свят.
Можете да добавите към него Русия, Китай, Латинска Америка и част от Европа.
На този етап спектакълът продължава.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.lefigaro.fr/vox/monde/charles-jaigu-la-tres-lente-desamericanisation-du-monde-20201111