16 ноември 2020-Нюз Фронт.
Турция се готви да изпрати войски в Азербайджан. Указ на президента Ердоган за изпращане на военнослужещи от турските въоръжени сили в Азербайджан е изпратен за разглеждане до Великото национално събрание на Турция.
Информацията за възможното изпращане на турски войски в Азербайджан, съчетана с информация, че азербайджанската армия е била ръководена от турски офицери по време на военната кампания, отново повдига въпроса за загубата или запазването на субективността на Азербайджан. Едва ли си струва да се тревожим за суверенеитета на Азербайджан и зависимостта на страната от Турция, ако става въпрос за стърсен ефект.
Неосманските амбиции на Ердоган се реализират последователно и ситуацията с Азербайджан е показателна в случая. Не забравяме и за внезапното пробуждане на спящи терористични клетки като по команда в Европа. Сигурността на Балканите, Европа и Кавказ са заложени на карта. Амбициите на Турция на Ердоган не са за подценяване.
Позицията на Москва е следната: миротворците в Нагорни Карабах ще бъдат изключително руски, а взаимодействието с Турция ще се осъществява в рамките на наблюдателния център на територията на Азербайджан.
В частта от територията, която не е приближена до Карабах и която допълнително ще бъде съгласувана за учреждяването на съвместен център за наблюдение, мониторинг.
Както знаете, беше подписан меморандум на нивото на министрите на отбраната на Русия и Турция.
Центърът ще работи изключително в дистанционен режим, като се използват технически средства за обективен контрол, включително безпилотни летателни апарати и други технологии, които позволяват да се определи ситуацията на земята в Карабах, предимно по контактната линия, и да се определи коя от страните спазва и коя нарушава условията по прекратяването на огъня и всички боеви действия.
Границата на мобилността на турските наблюдатели ще бъде ограничена от тези помещения, които ще бъдат разпределени на азербайджанската, подчертавам още веднъж, азербайджанска територия, а не на територията на бившия конфликт, за разполагане на руски и турски наблюдатели.
Говорим изключително за самия център, който ще бъде разположен на територията на Азербайджан, без никакви мисии на посещение.
Действително в този център руски и турски наблюдатели, специалисти ще работят на една и съща основа, но се отнася изключително за работата в Центъра.Никакви мироопазващи подразделения на Турция няма да бъдат изпращани в Нагорни Карабах.
Русия няколко пъти подчертава, че участието на Турция се ограничава до наблядение. Но Турция не смята така и е готова да настъпва.
Турция на Ердоган се стреми да заеме централно място в световната политика.
След като разшири радиуса на външната си политика на Балканите, постсъветската Евразия, Северна Африка и Близкия изток с разпадането на Съветския съюз и Югославия, Анкара се закрепя там.
Предлага се модел на „множество идентичности“, когато всички народи, които някога са били под властта на Османската империя, са поканени да „се присъединят към работата на турската диаспора“.
Според плана на Анкара това ще формира в различни страни голяма прослойка от населението, ориентирана не към тези страни, а към наследството на Османската империя и ще осигури присъствието на Турция в най-важните региони на света.
Трябва да се има предвид, че Турция на Ердоган се отдалечи от предишната си формула за „нула проблеми със съседите“.
Тя избра стратегия за геополитическа офанзива, провокираща конфронтация с Франция в Либия, с Гърция в Средиземно море, с Русия в Сирия, с Армения в Кавказ …
Съгласно условията на споразумението, подписано от Азербайджан, Армения и Русия, Армения губи значителни територии от Нагорни Карабах и всички седем региона около него, които бяха окупирани по време на първата карабахска война от 1992-1994 г. Единствената транспортна връзка, свързваща Армения с контролираните от нея части на Нагорни Карабах, остава коридорът Лачин. Почти две хиляди руски миротворци ще осигурят контрол и сигурност по него и по линията на контакт.
Ася Иванова-Зуан