Сведение от «Чудесата на свети Димитър Солунски» за заселването на прабългарите Мавър и Кубер в Битолското поле
«За междуособната война, замислена тайно срещу нашия град от българите Мавър и Кубер.
Както знаете, христолюбци, в предишите глави ние разказвахме отчасти за свавяните, т.е. за така наречения Хацон, и за аварите.
(Кубер, прабългарски вожд, поставен от аварския хаганат начело на племенната славянска маса, която се била смесила с българите, аварите и други племена).
Разказахме за това, че те опустошиха почти целия Илирик, именно провинциите му: двете Панонии, също и двете Дакии, Дардания, Мизия, Превалитина, Родопа и всички други провинции, а още и Тракия, и земите при Дългата стена край Константинопол, както и останалите градове и селища.
Те (в началото на VII век) завлякоха цялото това население в отвъдната земя към Панония, до река Дунав. Главен град на тази провинция някога беше т.нар. Сирмиум (Срем, Сремска Митровица).
И тъй там, както се казва, споменатият хаган настани целия пленен народ (в мнозинстовто си славяни) вече като пълновластен нему.
Именно тогава те се смесиха с българи, авири и с останалите плевема, родиха им се деца от това смешение и станаха огромен и много голям народ.
Всяко дете наследи от баща си вродените качества и влечението на народа към ромейските предели…
… И тъй Кубер премина победоносно казаната река Дунав с целия споменат народ, който беше с него, дойде в нашите земи и завладя Керамисийското поле (Битолско поле).
Те, като се настаниха там, поискаха да се върнат в родните си градове, главно защото бяха запазили православната си вяра, едни — в нашия, пазен от мъченика град Солун, други път — в прещастливия град и царица на градовете (Цариград), а трети — в останалите градове на Тракия.
Подготви Петя Паликрушева
Из: Гръцки извори за българската история, III, стр. 158-159, оригиналът е на гръцки