15 ноември 2020-Нюз Фронт.
От турската република към нова Османска империя
Стремейки се да доминира в света на исляма и възстановяване на геополитическото наследство на Османската империя, когато владенията на турските султани се простират на 7 хиляди километра от изток на запад и 5 хиляди километра от север на юг, заемащи 8 милиона квадратни километра, турският президент Реджеп Тайип Ердоган заложи на многомилионна турска, по-широко — тюркската диаспора извън турската република.
Повече от 5 милиона турски граждани живеят в чужбина, без да се броят лица с турска националност с друго гражданство. Анкара счита присъствието на такъв брой турци в Европа и тяхното присъствие в европейската политика като достатъчна основа за членството на Турция в ЕС;
Само в Германия на местните избори през 2017 година 14 политици от турски произход получиха парламентарни мандати.
Снимка: REUTERS/Johanna Geron
Най-«турските» държави на Западна Европа днес са Германия (3 милиона турци, или 52% от всички турски емигранти в Европа) и Франция (800 хиляди).
500 хиляди турци живеят във Великобритания, по 400 хиляди в Холандия и Австрия, 200 хиляди в Белгия, 150 хиляди в Швеция, 120 хиляди в Швейцария и Гърция, 60 хиляди в Дания, 50 хиляди в Италия. Освен това в Съединените щати живеят 300 хиляди турци, 200 хиляди в Близкия изток и 150 хиляди в Австралия.
Турската диаспора в ЕС е най-бързо растящата и една от най-младите.
Турците успяха да заемат такава позиция в Европа благодарение на подписването на споразумение за доставка на работна ръка от Турция до Германия (1961 г.), Австрия (1964 г.), Холандия (1967 г.), Франция (1973 г.).
Във Франция от 300 проповядващи чуждестранни имами, над 150 са от Турция.
От 2500 джамии турците контролират 400, което определя основното място на Турция за влияние върху френските мюсюлмани.
Нито една друга държава на исляма не е представена в Европа толкова многочислено.
Дипломатическият скандал между Анкара и Париж с отзоваването на френския посланик от Турция, избухнал след обвиненията на Ердоган срещу френските власти в ислямофобия (след убийството на учител в училище Самуел Пати от ислямист), е предизвикан от желанието на Ердоган да събере европейските мюсюлмани около Турция, изпреварвайки основните конкуренти «в битката за мюсюлмански души ”- шиитски Иран и уахабитска Саудитска Арабия.
Ердоган тълкува изявленията на френския президент Еманюел Макрон, че Франция постепенно ще се избавя от чуждестранни имами и ще затегне борбата с външно влияние върху френските мюсюлмани като опит за ограничаване на влиянието на Анкара върху турската диаспора в Европа и като цяло върху европейския ислям.
В турските консулства в Европа вече е започнала да действа гореща линия за получаване на жалби от мюсюлмани за тяхното потисничество от европейците.
От 2010 година с въпросите на турската диаспора се занимава курираното от Министерството на културата и туризма на Турция Представителство на турци в чужбина и сродни общности, . Официално обявената мисия на тази институция е да насърчава засилването на участието на етнически турци и народи, исторически свързани с тях, включително тюркските народи на Руската Федерация, в обществения живот на страните на пребиваване.
Под «сродни общности» се разбират мюсюлманите сунити от всякаква националност, както и местните жители на Анадолския полуостров и техните потомци, включително кюрди, арменци, гърци.
А на понятието „диаспора“ се придава наднетнически, културен и исторически смисъл.
Създаване на наднационална асоциация на „чуждестранни турци и сродни общности“ руския учен Н.Я. Данилевски би го нарекъл опит за създаване на нов „културно-исторически тип“, нова цивилизация на тюркски субстрат.
„Ще разговаряме с всеки арменец и православен, който емигрира от Турция.
Ще разговаряме с тях за нашето голямо общо минало ”, каза бившият турски президент Сюлейман Демирел.
Предполага се, че след втората война в Карабах тези думи достигат бързо до ушите на арменците.
В рамките на този подход въпросите от живота на турската диаспора, които преди това се смятаха за вътрешна работа на страната на пребиваване (присъствие на турци в местния живот, двойно гражданство, осиновяване на деца от турски произход от европейски родители и др.), сега се разглеждат от Анкара като въпроси на нейната външна политика.
Турция на Ердоган се стреми да заеме централно място в световната политика.
След като разшири радиуса на външната си политика на Балканите, постсъветската Евразия, Северна Африка и Близкия изток с разпадането на Съветския съюз и Югославия, Анкара се закрепя там.
Предлага се модел на „множество идентичности“, когато всички народи, които някога са били под властта на Османската империя, са поканени да „се присъединят към работата на турската диаспора“.
Според плана на Анкара това ще формира в различни страни голяма прослойка от населението, ориентирана не към тези страни, а към наследството на Османската империя и ще осигури присъствието на Турция в най-важните региони на света.
Трябва да се има предвид, че Турция на Ердоган се отдалечи от предишната си формула за „нула проблеми със съседите“.
Тя избра стратегия за геополитическа офанзива, провокираща конфронтация с Франция в Либия, с Гърция в Средиземно море, с Русия в Сирия, с Армения в Кавказ …
Източник: Фонд за стратегическа култура
Превод: Ася Иванова-Зуан