Нагорни Карабах….В превод «планинската черна градина»….., която се оказа обект на поредната геополитическа победа на президента Путин-шедьовър на дипломатическото майсторство на руската дипломация.
Ход от изключително значение за Русия от гледна точка на неговият военно-стратегически аспект.
С разполагането на свой мироопазващ контингент на територията на Нагорни Карабах, на практика Русия застана на пътя на въглеводородите от Каспийският регион към останалите части на света.
Американски генерал вчера побърза да определи този ход на Москва като сдобиването на Русия с втора военна база на територията на размирният Южен Кавказ(първата военна база на руснаците е в Армения), което и дава изключителни военни предимства и възможности в комбинация с военното й присъствие в региона(в т.ч. и в Сирия) да проектира военна сила в Близкият Изток и Южна Азия….
Възниква въпросът за ролята на Турция както във военно-политическият «гамбит» на Карабах така и проекцията й в геополитически план.
Ще си позволя да изкажа моята хипотеза.
Междупрочем,в това отношение има място не само за една ,а за множество хипотези…Всяка със своето право на съществуване дотолкова доколкото най-безпристрастният «арбитър» в случая е историята.
В последните години Турция и Русия изградиха достатъчно «солидно» ситуационно партньорство помежду си….За което може да се съди на първо място по добрите им икономически връзки,военно-политическото сътрудничество и взаимодействието на двете съседни държави при военни конфликти,засягащи едновременно интересите и на Турция и на Русия !?
Както в Сирия, Либия… , а защо не и сега в Карабах.
Според мен Путин и Ердоган в случая с Нагорни Карабах разиграха сложна геополитическа комбинация….Русия «затвори очи» пред намесата на Турция в конфликта(на страната на Азербайджан),което донесе на Ердоган няколко «червени точки» във вътрешно-политически клан, а на Илхам Алиев политически рейтинг-предпоставка за политическо дълголетие.
На свой ред Ердоган пък, запази пълно мълчание,когато…. докато траеше карабахският конфликт руските въоръжени сили на територията на Сирия разпердушиниха в Идлиб въоръжените,протурски въоръжени формирования, с което на практика прочистиха провинцията.
Дотолкова,че Путин веднага обяви международна инициатива за възстановяването на Сирия пред Башар Асад за постепенното ,но ускорено връщане на сирийските бежанци(над 6 млн.души) на територията на Сирия и включването им в мирният живот и възстановяването на опустошената от бойните действия Сирия.
От такова развитие на събитията безспорно един от големите бенефициенти е Турция,в която повече от милион сирийски бежанци тежат «на врата» на турският бюджет и дърпат надолу турската икономика ..
За Европа това също е «манна небесна»,която в момента се чуди как да се оттърве от «емигрантската чума» , която доброволно сама си «натресе»…Утешителна «награда» за Турция се явява и функцията й на наблюдател в Азербайджан за спазване на примирието под контрола на руските мироопазващи сили
Армения-единствената губеща страна от развоя на конфликта… получи «болезнен» урок за това,че без Русия на практика е «пълна нула» като субект на международното право,поради което се и очаква много скоро, арменският народ да внесе необходимите корекции в геополитическата векторност на страната.
Междувременно Пашинян се скри някъде.. неизвестно къде от собствените си сънародници,разбунтуваната тълпа по улиците на Ереван снощи разби офисите на Сорос-ментор на Пашинян,а опозицията иска власта.
В края на краищата без значение какъв е бил сценария и имало ли е изобщо сценарий нещата в нагорно-карабахският конфликт от гледна точка на баланса на интересите на участниците имат право да претендират за вкарването им в учебниците по дипломация и външна политика….
Енчо Енев