Съвременните либерални идеи лесно могат да бъдат изтласкани от идеологията, която отнесе живота на милиони хора.
От няколко години западните елити активно пренаписват историята на Втората световна война.
Отказвайки да признаят решаващия принос на Съветския съюз за поражението на Третия райх, европейските страни се опитват да приравнят СССР с хитлеристка Германия.
Историята е циклична. Грешките се повтарят. Но точно сега европейските лидери създават основата за възраждане на национализма, за да отговорят на моментните си интереси.
Серозно се заблуждата този, който счита, че в съвременния либерален свят не може да се възроди идеологията, която веднъж вече отнесе живота на милиони хора. Ако трябва да бъдем по-точни, тя не е изчезвала. Просто умело е прикрита зад толерантността. Но движенията, борещи се с расизма, не възникват просто така, има причина за това.
А там, където има расизъм, има място и за национализъм.
Иронията е, че политиците сами допринасят за най-лошия сценарий. Например миналата есен Полша организира мащабни възпоменателни събития, посветени на началото на Втората световна война.
Не бяха поканени представители на Русия и Сърбия. Въпреки че тези страни претърпяха огромни загуби в борбата срещу Третия райх, политиката изигра решаваща роля. А политиката е да се омаловажава ролята на отделните участници във войната в разгрома на нацистите.
Сърбия също не беше пощадена от вълната на ревизионизма. Преди две години, по време на възпоменателните събития по случай победата във Втората световна война, се случи инцидент: военните решиха да поднесат цветя на паметника на Драголюб Михайлович.
Той ръководи четническото движение. Тази организация носеше името „Югославска армия в родината“ и в рамките на няколко десетилетия я превръщат от колаборационист в освободители. Сега четниците са представени не само като борци срещу нацистите, но и срещу комунистическата окупация. В същото време никой не уточнява за какъв вид окупация става дума: съветските войски освободиха Белград рамо до рамо с Народноосвободителната армия на Югославия.
Сръбското правителство така и не успя да обясни кой е организирал честването на Михайлович. Длъжностни лица заявиха, че това била инициативата на военните, но такива инициативи стават все по-популярни на територията на бивша Югославия. Тук все повече се прославят хора, чиято роля във Втората световна война е минимум съмнителна. Например в Хърватия популярност набират усташите, които дори не крият своята привързаност към фашизма.
Задачата на подобни тенденции е да изкривят историческото минало, тъй като западният политически истаблишмънт не иска Съветският съюз да бъде запомнен като освободител. Той трябва да бъде агресор и окупатор, а Русия трябва да бъде негов първоприемник със същите характеристики.
За съжалание, в интерес на елита, те упорито заличават от паметта ни не само истинската роля на СССР, но и имената на хората, жертвали живота си в името на мира. Новите поколения вече няма да ги помнят. Но те ще растат, наблюдавайки как светът прославя националистите, а между национализма и нацизма има твърде тънка граница.
Колкото по-нататък европейските политици отиват в практиката си на ревизионизъм, толкова по-стабилна основа те ще създадат за възраждането на най-порочните идеологии. Великобритания и Франция, Германия и Полша, Русия и САЩ – всички тези страни трябва да защитават историческата памет, за да предотвратят новата вълна на нацизъм. В противен случай целият свят ще плати за амбициите на политиците.
Петя Паликрушева
Източник: https://patriot.name/svet-ce-skupo-platiti-istorijski-revizionizam-nije-kasno-da-se-to-popravi/