На 10 Ноември настроението на българина като правило винаги е особено “приповдигнато”.
Душата му се носи на вълната на победилата “демокрация”, която му докараха на главата наши/в лицето на СДС/ и чужди идиоти.
В интерес на истината обаче трябва да признаем,че “българската демокрация” сбъдна съкровената мечта на българина.
Да може да яде по всяко време на годината банани, а не само по новогодишните празници, както беше по времето на соца.
Нещо повече…БАНАНЪТ стана новият НАЦИОНАЛЕН ИДЕАЛ на българина, а България постигна такива “демократични висоти” в развитието си, че всичко, което успя да направи за 31 години демокрация…., измерено в банани, я направи парекселанс БАНАНОВА РЕПУБЛИКА.
Затова днес самочувствието на нашето брата българина е по-високо от това на западноевропееца….Друго си е някак си….по-иначе се чувстваш, когато си сбъднал НАЦИОНАЛНИЯТ СИ ИДЕАЛ….?!
Някой сигурно ще подскочи: ”…чакай, бе какви ги дрънкаш…., какви банани…., какъв национален идеал ??? Как може някакъв вкиснат, разложен еквадорски банан да го произведеш в национален идеал на народ с 1300 годишна история???Нашите деди ще се обърнат в гроба, ако можеха да разберат докъде сме я докарали…Техният идеал някога беше ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ…, а ние банани???”
Може, може….Всичко може…Светът се движи и променя по законите на диалектиката в т.ч. и ценностната система на хората.
Ценностите пък променят идеалите.
Всъщност големият виновник за хала на ценностната ни система днес е “костовата” демокрация.
Която ни заля отвсякъде с чалга/във всичките й форми/, чалгизира обществото, променяйки изконните ни ценности, заложени в културният код на българина, за да ни отучи да мечтаем и да се съпротивяваме на мракобесието!
Подтискайки по този начин желанието ни да мечтаем със страха за биологичното ни оцеляване, който приближи хоризонтите на мечтите ни буквално “до утре”, до следващия ден!
А казват, че човек (а защо не и един цял народ?) е толкова голям, колкото са големи мечтите му!!!
Тридесет и една години вече българското общество няма мечти, защото е принудено от демокрацията да оцелява.
Енчо Енев