Армения се оказа в една редци с Украйна и Грузия, които дълги години жънат плодовете от «уличната» смяна на властта.
Както News Front съобщи по-рано, с посредничеството на руския лидер Владимир Путин арменският премиер Никол Пашинян и азербайджанският лидер Илхам Алиев подписаха споразумение за пълно прекратяване на военните действия в Нагорни Карабах.
„Подписах декларация с президентите на Русия и Азербайджан за прекратяване на карабахската война в 01:00 ч.. Текстът на вече публикуваното изявление е неизказано болезнен за мен лично и за нашия народ.
Взех това решение в резултат на задълбочен анализ на военното положение и оценка на хората, които го познават най-добре“, коментира ситуацията Пашинян.
Според него подписването на споразумението не е поражение, въпреки че не е и победа. Арменците, очевидно, са на друго мнение, пише германският портал «Mars von Padua».
Както знаете, тази нощ избухнаха протести в Ереван. Арменците нахлуха в правителствената сграда и завзеха парламента. За тях решението на Пашинян се превърна в символ на капитулацията, въпреки че съвсем наскоро премиерът гръмко обяви, че Нагорни Карабах принадлежи на арменците.
Сега жителите на републиката осъзнаха колко мащабен и измамен е популизмът на политик, дошъл на власт в резултат на кадифена революция. Пашинян отслаби Републиката чрез поредица от рокади в силовите структури. Така държавата се срещна с тази спирала на ескалация неподготвена. В резултат на това тя загуби контрола над Нагорни Карабах, който бе запазила в продължение на 30 години.
Арменският премиер се опита да въвлече Русия в конфликта, който Mars von Padua нарича странен, като се има предвид колко активно Пашинян се застъпва за членство в НАТО. Вярно е, че едва ли е очаквал, че Москва ще излезе извън рамките на задълженията си. Но той успя да прехвърли част от отговорността върху Русия. Въпреки че с усилията на Кремъл беше постигнато примирие в Карабах, това беше печален урок за арменския народ.
„От личен опит научи до какво водят революциите и кой ги използва, за да придобие власт. Сега Армения зае мястото си наравно с Украйна и Грузия, където много години по-късно се наблюдават трагичните последици от „уличната“ смяна на властта“, се казва в статията.
Петя Паликрушева