Изненадващо, в началото на тази седмица Отровното трио прекрати ежедневните си протести продължили 116 дни. Повече от три месеца те носиха като ехо призивът на президента Румен Радев „Мутри вън”, мятаха яйца и домати, опъваха палатки с искания за оставки. И ако в началото на протестите по улиците в действителност имаше хиляди хора, то много бързо ентусиазмът на недоволните беше удавен в израсналите политически амбиции на позабравени политически водачи.
Блокадите по пътищата, сблъсъците с обикновените граждани по кръстовищата, изпуснатите реплики за Маджо и изключените телефони, отблъснаха и отвратиха протестиращите от самия протест. Опитът, исканията за промяна да бъдат оседлани и яхнати, опразниха жълтите павета и там останаха само жадните за власт и политически реванш.
Най-комичното обаче беше, че отказът на Отровното трио от ежедневните протести беше оправдан с желание да се опазят протестиращите от разрастващата се епидемия на коронавируса.
И тук е мястото да попитам – що за биполярно разстройство трябва да имаш, когато довчера си горил маски на фонтана пред Президентството, издавал си сърцераздирателни вопли, че решението да се носят маски е форма на диктатура, а няколко дни по-късно спираш с протестите именно защото коронавирусът се развихри с неподозирана сила.
Но комедията не свършва дотук.
На първи ноември президентът Румен Радев постави знак за равенство между протестиращите и будителите по време на Възраждането.
В приветствието си за празника, държавният глава написа, че „всеки от непримиримите, който със светлината на телефона си се вля в морето от светлини, на площада в София и в много други градове в цялата страна, беше будител”.
Будител или подбудител е друг въпрос.
И ден след тази окриляваща протеста реч, революционното Трио обяви бенефиса си. Може би е само съвпадение, че главният секретар на президента Румен Радев, Димитър Стоянов, беше приет по спешност във ВМА с коронавирус.
Както се казва да си удариш главата веднъж в ръба на масата, може да се преглътне.Да се удариш втори път може да се приеме за лош късмет.Но да се нацепиш няколко пъти подред си е вече признак на твърдоглав инат.
Така жълтопаветните революционери първо искаха да реанимират оредяващия си протест привличайки конспиролозите срещу COVID-19.
Един вид изгорете маските, свалете Борисов.А после се извъртяха на 180 градуса.
Да се заиграваш със здравето обаче е най-глупавата политическа стратегия. Знае го и президентът Румен Радев.
Така в началото на март, той неразумно обяви вируса за „политическа манипулация”.
След като цяла Европа наложи същите мерки, които бяха в сила и в България, държавният глава сам си наложи радиомълчание.
Стар прийом известен още от Тодор Живков. Нали помните:
„Ще се поснишиме, да мине тази буря. Ще изчакаме, ще видиме, пък ако трябва чак тогава ще се преустройваме”.
Преустройството на политическите послания обаче вече се прави с такава скорост, на която би завидял и Джордж Оруел.
Спомняте ли си по време на първата вълна как президентът Румен Радев и ръководството на БСП обясняваха, че не се харчат достатъчно средства? Че властта не е отворила хазната, не подпомага най-уязвимите групи, не вдига пенсиите и заплатите? Днес, когато втората вълна ни залива с по 4000 души на ден с положителни тестове, държавният глава определя бюджета за следващата година като разоряващ, с огромни харчове без цели и план.
А депутатите от БСП бойкотираха заседанията на парламента, за да торпилират приемането на същия този бюджет. Може би трябва да припомним, че ако бюджетът не бъде приет навреме, 2021 година ще започне с бюджета на старата 2020 г.
Въпросът е как президентът Румен Радев и депутатите от БСП може да обяснят на собствените си избиратели, че не трябва минималната пенсия да скочи от 250 на 300 лв. Или пък минималната заплата да скочи от 610 на 650 лв. Или лекарите на първа линия да получат увеличението на заплатите си. Или болниците да не получат допълнителни средства за борба с кризата. Политически биполярно, нали? Въпросът е дали само късата памет или сляпата ярост да критикуваш заради самата критика е достатъчно градивен елемент, за да предотвратим предстоящата икономическа криза.
Питагор е определил живота като стадион. Някои идват да се състезават, други да търгуват, а най-щастливите да гледат и да се наслаждават. Така и в живота едни се раждат жадни за слава, други – за печалба, а философите – единствено за истината.
Проблемът идва, когато някои се опитват да спечелят слава и печалба, като представят всичко това за истина.
Точно от такива дървени философи днес най-малко имаме нужда. Защото тази философия изглежда има един постулат – не ме гледай какво правя, слушай какво ти говоря. Аз обаче ще ви посъветвам, че е добре не само да гледате и да слушате, а и да помните.
И най-важното — бъдете здрави.
Любо Огнянов, Канал 3