Ердоган рискува да изолира страната си не само от Запада, но и от арабите и персийците. Според автора турският лидер е направил грешка, когато е решил да говори от името на всички мюсюлмани, с какво право Ердоган се опитва да определя тяхната съдба, както е било по времето на Османската империя. Египетският президент Ал-Сиси предупреди за опасността, която представлява Турция.
Превод от Asharq Al-Awsat (Саудитска Арабия):
Египетският президент Абдел Фатах ел Сиси предупреди Гърция и Кипър, че страните от ЕС може да се сблъскат с вълна от подкрепяни от Турция джихадисти в бъдеще.
По време на тристранна среща в Никозия миналата седмица той заяви, че участието на Турция във всички регионални конфликти и участието на президента Реджеп Тайип Ердоган и откритото използване на ислямисткия фактор представляват заплаха под формата на нахлуване на джихадисти и за двете страни.
Съобщава се, че Турция набира сирийски наемници, които да бъдат изпратени до границата с Гърция.
От декември 2019 г. Анкара изпраща сирийски бойци, за да подкрепи международно признатото правителство на националното съгласие в разрушената от войната Либия.
От своя страна Русия, Франция и Армения обвиниха турското правителство във вербуване и преместване на сирийски и либийски наемници в Нагорни Карабах, където напоследък продължават активните военни действия.
Сирийските наемници, които Турция използва в Карабах, принадлежат главно на Сирийската национална армия, въоръжена сирийска опозиционна структура, която Анкара използва за защита на южните си граници от ИД (забранена в Руската федерация) през 2016 г. и след това за отблъскване на атаките на Кюрдските милиции в североизточна Сирия през 2018 и 2019 г.
Турция предостави на Азербайджан модерно военно оборудване, по-специално безпилотни летателни апарати, което даде на азербайджанската армия предимство пред арменските сили в Нагорни Карабах и съседните страни.
Голямата загриженост е, че военният конфликт, който Турция продължава да подклажда, може да привлече други участници, както се случи в Сирия, където трети страни тайно или открито оказваха помощ, без да се интересуват от съдбата на цивилните. Ако това се случи, конфликтът може да се проточи няколко години, но засега няма признаци, че съседните държави са готови да се намесят във военните действия.
Като се вземе предвид позицията на Ердоган, който се нарича защитник на всички мюсюлмани, въстанали срещу западната ислямофобия, е необходимо да се подготвим за факта, че турският лидер ще раздели конфликта на „те и ние“, тоест мюсюлманите срещу Запада.
За съжаление мнозина на Запад, особено ултрадесните, са готови да разглеждат всеки конфликт, включващ мюсюлмани и немюсюлмани, като сблъсък на цивилизации и култури, а не като сблъсък на регионални или национални интереси.
Моят източник твърди, че ако Ердоган тръгне по този път, той рискува да изолира Турция не само от Запада, но и от арабите и персите в Иран, в допълнение към много по-малки етнически групи, които, макар и мюсюлмани, не вярват, че Турция трябва да определя тяхната съдба, както по време на Османската империя.
Например иранските азербайджанци, които съставляват 25% от населението на Иран, са движени от патриотизъм и етническа принадлежност, а не от религия.
Междувременно Русия заяви, че разглежда Турция не като стратегически съюзник, а като «близък партньор». Миналата седмица руският външен министър Сергей Лавров поясни, че Русия никога не е наричала Турция свой стратегически съюзник и никога не е квалифицирала страната по този начин.
Петя Паликрушева
Източник: https://aawsat.com/home/article/2592131/%D9%87%D8%AF%D9%89-%D8%A7%D9%84%D8%AD%D8%B3%D9%8A%D9%86%D9%8A/%D8%A5%D8%B1%D8%AF%D9%88%D8%BA%D8%A7%D9%86-%D9%8A%D8%B9%D8%A7%D8%AF%D9%8A-%D8%A7%D9%84%D8%BA%D8%B1%D8%A8-%D9%81%D9%8A-%D9%85%D8%B9%D8%B1%D9%83%D8%A9-%C2%AB%D9%87%D9%85-%D9%88%D9%86%D8%AD%D9%86%C2%BB