Буржоазната капиталистическа система, която днес се крие зад красиви речи за толерантността и зачитането на правата на човека, всъщност се основава на неравенството и го култивира.
Милиардерите живеят от милиардите ограбени жители на нашата планета.
Така беше преди 100 години, така е и сега.
В същото време, за да отслаби класовата борба на потиснатите милиарди, капитализмът винаги е използвал националните и религиозни противоречия, така че гражданите в неравностойно положение да изливат праведния си гняв върху лъжливи обекти — същите граждани в неравностойно положение, но от друга националност или религия.
Възраждането на междуетнически и междуконфесионални конфликти се увеличава по време на световни капиталистически кризи.
Това, което видяхме през последните седмици във Франция, както и реакцията на френските събития в мюсюлманския свят, са точно от тази поредица. Някои публикуват карикатури на пророка Мохамед, други в отговор започват да режат главите на „неверните“ съплеменници на карикатуристите. В процеса участват различни държави, президенти, спортисти и представители на шоубизнеса.
Много коментатори се хващат за главите от този поток от новини и заявяват, че светът се плъзга в бездната. Всички призовават за толерантност, но това звучи неубедително.
В крайна сметка „господарите на света“ само се възползват от подобни конфликти, те няма да ги засегнат лично, но ще насочат класовия гняв на обеднелите поради кризата хора към изгодни за тях обекти.
Евтино и сърдито.
Е, фактът, че в хода на подобни конфликти обикновените хора умират и се пролива кръв, е дълбоко безразлично за глобалния капитал.
Това е неговият родов знак — кръвта и страданието на милионите и милиардите.
Благодарение на това страдание и тази кръв системата на капитализма съществува.
Лекарствата за тази ужасна болест на човечеството са известни отдавна, те се наричат социализъм, равенство, интернационална дружба между народите, атеизъм.
Въпросът е само кога обществото ще иска да използва тези лекарства.
Капиталистическата система активно използва всички най-ниски човешки качества, за да увеличи печалбите си.
Недоверието към „непознатия“, който изглежда различно и се моли на други богове, е присъщо на човешката природа от древни времена.
Само социализмът премахва тези противоречия, декларирайки интернационализма и вярата не в боговете, а в съзнанието и в разума на човека.
Докато съществуваха съветският проект и така нареченият „социалистически блок“, междуетническите конфликти на тяхна територия бяха сведени до минимум и беше немислимо да си представим как мюсюлманинът ще отсече главата на православен християнин поради религиозни противоречия. Тъй като държавната идеология беше научен атеизъм, залогът беше поставен върху качественото образование и развитието на науката, а не върху попските ритуали и мракобесието.
След разпадането на съветската система показната религиозност стана мода.
А междуетническите конфликти — десетки.
И така — до днес.
Убедена съм, че за прогресивно мислещите земляни през 2020 г. трябва вече да е ясно, че само глобалният „ляв завой“ е ефективното лекарство срещу плъзгането на човечеството в архаичната и безкрайна война на всички срещу всички, породена от силата на ненаситния капитал.
Петя Паликрушева