В навечерието на президентските избори в САЩ важен акцент от дебатите на двамата кандидати — републиканеца Доналд Тръмп и демократа Джоузеф Байдън, бе енергийната политика.
Настоящият президент Тръмп вече показа своята политика в подкрепа на мастития бизнес в лицето на въглищната и петролната индустрия. През неговия мандат на управление САЩ дори се оттеглиха от Парижкото споразумение за климата. В една от предизборните си срещи наскоро Тръмп обяви дори, че ако Байдън спечели изборите, САЩ може да останат без петролна индустрия. Републиканецът бе категоричен, че така американците няма да имат отопление през зимата и няма да имат електричество.
Самият Байдън отбеляза по време на кампанията си, че е готов да забрани използването на фракинга върху земи, които принадлежат на федералните власти на САЩ. Именно благодарение на фракинга САЩ станаха основен износител на LNG гориво за целия свят, а след като те са незаобиколим фактор на този пазар, то техните доставки в Европа успяват да балансират и цените на синьото гориво, което идва от Русия.
С две думи, ако Байдън обещава светло бъдеще с развиващи се технологии като слънчеви и вятърни централи, то Тръмп продължава да бъде консервативен и да разчита на подкрепата на петролната и газовата индустрия в САЩ. Очакванията на специалистите досега са, че в богати на петрол щати като Тексас най-вероятно Тръмп ще спечели убедително вота на хората.
Нашите американски проекти
И докато на предизборните дебати се обсъждат глобални политики и какъв курс ще поеме САЩ, то в България също трябва да преценим какви промени може да има.
В последното десетилетие политиката на САЩ в нашия региона е свързана основно с енергийни проекти и военната промишленост.
Още по времето на президента Обама, който е демократ, сериозен интерес към инвестиции в АЕЦ «Козлодуй» прояви американската компания «Уестингхаус».
От дружеството представиха проекта си за Седми блок на АЕЦ «Козлодуй» и дори бе подготвено споразумение с правителството на Пламен Орешарски.
До изграждане на нов блок не се стигна, а впоследствие и американската компания премина през процедура по несъстоятелност.
От този период остана споразумението със САЩ за проучвания за диверсификация на ядреното гориво за АЕЦ «Козлодуй». Този процес бе наскоро активиран отново с подписването на ново споразумение за диверсификация между правителството на Бойко Борисов и помощник-държавният секретар в Бюрото по международна сигурност и неразпространение към Държавния департамент на САЩ Кристофър Форд.
Другият важен проект е газовият интерконектор Гърция-България.
От години там американското влияние е сериозно, което се повишава сега с идеята за проекта LNG терминал край Александруполис. Чрез него ще може да се доставя американски втечнен газ и до нашите ширини.
Първа подобна сделка за доставки на втечнен газ от САЩ бе осъществена през миналата година от «Булгаргаз». На гръцкия терминал Ревитуза край Атина в края на май бяха доставени първите количества LNG гориво от холандската компания «Колмар». Доставени за България бяха 90 млн. кубически метра втечнен природен газ, произведени от американската компания «Шениер», обяви тогава енергийният министър Теменужка Петкова. Доставките ще се увеличат след пускането на газовата връзка между Комотини и Стара Загора.
Американските ТЕЦ-ове
Друг важен елемент на енергийната политика на САЩ у нас са и инвестициите в двете въглищни централи ТЕЦ «AES Гълъбово» и ТЕЦ «КонтурГлобал Марица Изток 3».
Инвестициите там вече са почти изплатени, след като договорите бяха подписани при управлението на Иван Костов.
Именно централата на AES е и най-модерната българската електроцентрала и е с най-големи шансове да продължи да работи и след 2030 г. В момента правителството извършва анализи дали това е възможно да се случи, но най-вероятно развитие по въпроса може да се очаква след някоя следваща американска визита.
На камък удариха намеренията на САЩ да развиват фракинга в Добруджа, след като населението остро се противопостави на намеренията на «Шеврон» да проучва шистите в житницата на България.
Интересите на САЩ у нас в сферата на енергетиката са напълно целенасочени.
Тези интереси не са се променили в последните години, дори се разгръщат, макар и с бавни темпове. Все пак геополитическият фактор у нас е много силен и повечето от споменатите по-горе проекти целят не само приходи за US фирмите, но и задълбочаване на влиянието в енергетиката. Най-вероятно американското правителство, независимо кой ще е президент, ще продължи политиката си да подкрепя американския бизнес в България, като умело съчетава и своите геополитически интереси.