Дори въпреки втората студена война между Русия и САЩ, има много причини за възстановяване на отношенията, пише авторът. Основният съвет е да се поставят по-прагматични цели. На първо място, по негово мнение, това се отнася до Вашингтон, който е отговорен за много провокации и неосъществими искания срещу Москва.
Превод от The National Interest:
Има много причини САЩ и Русия да възстановят отношенията на сътрудничество, но това изисква заемане на по-реалистични позиции и поставяне на по-прагматични цели.
Не би било пресилено да наречем настоящите отношения между Вашингтон и Москва втора студена война, въпреки че това упорито се отрича в някои външнополитически кръгове. Съединените щати и европейските им съюзници наложиха много икономически санкции срещу Русия, продължават да приемат нови членове в НАТО и засилват мащаба и темпото на ученията на НАТО в непосредствена близост до Русия. Съединените щати предприемат допълнителни недружелюбни мерки, като се оттеглиха от Договора за РСМД и отказват да продължат Договора за открито небе и СТАРТ III.
От своя страна Русия провежда тревожи САЩ с действията си срещу самолетите и корабите на НАТО, действащи в близост до нейните граници, като по този начин често проявява изключително безразсъдство. Москва също се намесва в изборите и политическите конфликти в САЩ и някои европейски държави. И накрая, Кремъл хвърля открито предизвикателство на дългогодишната американска доктрина Монро, като създава тесни военни и политически връзки с антиамериканските режими в Западното полукълбо.
Руско-американските отношения стават все по-деструктивни и тази ситуация създава много сериозни опасности. Отношенията между двете страни са толкова напрегнати, че всеки момент може да избухне взривоопасна ситуация, а страните са готови да изстрелят своите стратегически ядрени ракети.
Заради засилената враждебност Вашингтон и Москва пропуснаха възможностите за сътрудничество по въпроси от взаимен интерес. САЩ и Русия трябва да си сътрудничат по-тясно, за да намалят заплахите от ислямистките терористични движения.
Има една критична предпоставка, която ще позволи на двете страни да продължат напред. Те трябва да оставят предишните обиди и претенции в миналото.
През последния четвърт век Вашингтон извърши много провокации срещу Русия.
Американските лидери постъпиха високомерно и безчувствено, нарушавайки неофициалните уверения, които администрацията на Буш-старши даде на Москва, обещавайки да не разширява НАТО извън източната граница на обединена Германия.
Дори първата вълна на разширяване с включването на Полша, Унгария и Чехия в алианса беше нецелесъобразна. Още по-голяма провокация бяха последвалите действия за разширяване на НАТО, когато в него бяха допуснати не само останалите страни от разпадналия се Варшавски договор, но и трите балтийски републики, които бяха част от СССР.
Последвалите опити на Джордж Буш и Барак Обама да включат Украйна и Грузия в НАТО бяха особено безпардонни и агресивни инициативи.
Намесата на САЩ и ЕС във вътрешните работи на Украйна, когато те помогнаха на така наречената „революция на Майдана“ да свали проруския президент преди изтичането на мандата му, замествайки администрацията му с твърдо прозападно правителство, унищожи последните остатъци от руската толерантност.
Подобни необмислени ходове, поне отчасти, предизвикаха горчивото разочарование на Кремъл от Запада и помогнаха на Владимир Путин да започне опасното си контранастъпление.
Русия отговори на Запада.
Още по-дестабилизираща стъпка беше анексирането на Крим по заповед на Путин, извършено след революцията на Майдана. Москва също предприе редица инициативи за отслабване на американската мощ и влияние в Западното полукълбо, за което започна да укрепва връзките, наследени от СССР с Куба и започна да действа съгласувано с новите врагове на Вашингтон — Венецуела и Никарагуа.
На теория би било най-добре двете страни да се откажат от провокациите си, но в повечето случаи подобни стъпки са практически невъзможни. Например Съединените щати няма да се откажат от членството в НАТО в обозримо бъдеще и няма да изискват изключването на онези страни, които са се присъединили към него след края на Студената война.
Дори ако Москва изложи подобно искане, то ще бъде невъзможно за изпълнение.
Но също толкова нереалистично е да вярваме, че Русия ще се помири с присъединяването на Грузия и Украйна към Северноатлантическия алианс. Кремъл счита, че тези страни са включени не само в сферата на руското влияние, но и в основната зона за сигурност на Русия.
…
Петя Паликрушева
Източник: https://nationalinterest.org/feature/what-would-achieving-real-reset-us-russia-relations-take-170832?page=0%2C1