4 ноември 2020-Нюз Фронт.
След терористичните атаки от последните дни, които потресоха целия цивилизован свят, опасността от възрождението на международния тероризъм е все по-осезаема.
Премиерът на Армения Никол Пашинян изрази думи на подкрепа към премиера на Австрия след атентата във Виена.
За мен е очевидно, че е започнала хибридна световна война и колкото повече светът продължава да я игнорира, толкова повече тя ще става видима.
Тази война е насочена еднакво срещу християни, мюсюлмани и евреи.
И без преувеличение, Нагорни Карабах е антитерористичният фронт на тази война и съдбата на цивилизацията се решава тук. Цивилизацията трябва да победи!Ние сме с теб, Виена.
Войната в зоната на конфликта около Нагорни Карабах придобива нови форми. Продължителни тактически и на места партизански битки продължават по цялата линия на контакт на въоръжените сили на страните. Страните продължават да търпят значителни загуби в жива сила и техника.
Войната все още заплашва да стане регионална.
Водещите световни медии пишат за опасностите от конфликта. Все повече политици и дипломати се обявяват за възстановяване на примирието и възобновяване на политическите преговори. Защо в зоната на конфликта не е установено прекратяване на огъня? Защо увещанията на суперсили закъсняват? Защо Минската група на ОССЕ не може да се споразумее за възстановяването или установяването на нов режим на прекратяване на огъня?
Русия и Турция между конфронтация и сътрудничество
В стремежа си на всяка цена да се намеси в стратегическия съюз на Армения с Русия, отслабвайки Армения и подбуждайки тюркския и ислямския свят срещу нея, Азербайджан се стреми да спечели руските елити, като не пести усилия да обясни, че е много по-добър и надежден партньор за руснаците от арменците … Русия благосклонно се съгласяваше с азербайджанските уверения, като ясно даде да се разбере, че Армения е стратегически съюзник, а Азербайджан — стратегически партньор. За Русия е изключително важно и трябва да поддържа тесни връзки както със закавказкия си съюзник, така и със закавказкия си партньор.
Открит сблъсък между Русия и Турция при решаването на проблема с Нагорни Карабах през последните десетилетия трябваше да се избягва, включително защото преди 25 години, в кулоарите на ОССЕ, не можаха да се споразумеят за създаването на миротворчески контингент за зоната на конфликта и за неговите функции и правомощия.
Тогава Армения, непризнатият Нагорни Карабах и Азербайджан дори се гордееха, че прекратяването на огъня и примирието се поддържат сами, без участието на влиятелни международни участници.
Това вдъхна оптимизъм, че при такъв режим страните могат да се споразумеят за основните принципи на споразумението. Животът обаче показа напълно противоположен резултат.
Безграничната омраза и арменофобията на азербайджанските власти се свежда до следната проста и ясна цел: превземане на Нагорни Карабах със или без арменци, в противен случай опустошаване на региона, физическо унищожаване на арменския елемент, установяване на контрол над цялата зона на конфликта на всяка цена.
За да разреши този въпрос, Азербайджан не се спря нито пред турския политически, дипломатически и военен контрол, нито пред въвеждането на повече от 2000 хиляди сирийски терористи в страната, нито пред това да покани наемници от Афганистан и Пакистан.
И сега Турция вече на висок глас заявява, че има не по-малко миротворчески права в зоната на конфликта от Русия.
И това е на фона на факта, че президентът на НКР Араик Арутюнян помоли Русия да играе водеща роля в установяването на мир и стабилност и напомни за мисията на Русия в историческата съдба на арменците.
Ася Иванова-Зуан