“Що така сте се уплашили, деца? Една шепа кръв е человеческий живот, турена во едно ваганче, скърши ваганчето, и ще изтече кръвта, заедно с нея и животът. За толко ли да се уплаша? Аз отивам на вярна смърт, но народът български, за когото съм ратувал и за когото ще умра, няма да умре заедно с мене, той ще остане и подир мене и един ден ще възкресне величествен. Той тога ще оцени и моята кръв! Аз посях семето, а вие бъдете живи да пожниете плодът му.“
Димитър Миладинов
«Тие думи каза нам при разделната и прощална минута, нам, неколцина изпращачи, оня македонобългарски великан, оня самоотвержен народен деец, за когото ще кажа няколко скромни думи в настоящата си книжка.
А когато се разделяхме вече от него еднъж завсегда, за да го не видим втори път, на един час разстояние от гр. Охрид, наведе главата си и с просълзени очи и нажален глас произнесе следните трогателни думи:
«Ах, тиранство, ах, пусто гръцко духовенство!» И две едри сълзи изтъркаляха се от църните му едри очи!»
«Материали за животоописанието на приснопаметните братя Хр. Миладинови, Димитрия и Константина», Кузман Шапкарев
В: Кузман Шапкарев. За възраждането на българщината в Македония. София, 1984, с. 380.