Демократическата партия на САЩ не изразява основните интереси на американския народ, пише известният японски политолог. Това е партията на либералния елит и крупния капитал. Управлението й не се увенча с особен успех. Еуфорията на нейните лидери около „неизбежната” победа на Байдън е преждевременна.
Превод от JBPress (Япония):
Поражението на Хилъри Клинтън на предишните избори не бе само проблем на липсата на популярност и харизма.
Във връзка с това ръководството на Демократическата партия реши, че на изборите през 2020 г. вместо непопулярната сред масите Хилъри, която гледа донякъде отвисоко на тълпата, трябва да се заложи на Джо Байдън, който знае как да демонстрира внимание към нуждите и стремежите на „малките“ хора. Всъщност Байдън е по-харизматичен, по-общителен, той знае цената на скръбта (загубил е жена си, дъщеря си и сина си) и като цяло е по-подходящ за ролята на „човек от народа“.
Интелектуалците се опитаха да „оседлаят“ имиджа на Демократическата партия като партия на работниците
Една от най-важните причини за поражението на демократите беше, че те проспаха отклоняването на вниманието на избирателите към икономическите проблеми. Във връзка с колапса на американската индустрия, настъпил при Обама, хората се интересуваха предимно от въпросите на икономическото неравенство и заетостта.
По време на 8-годишното му управление, с Байдън като вицепрезидент, ситуацията с икономическото неравенство и спадащата заетост само се влоши.
Заплатите на средната и по-ниската класа рухнаха, докато доходите на богатите се увеличиха с 35%.
След кризите, започнали с Lehman Brothers, които засегнаха цялата американска финансова система, държавните субсидии за икономическо възстановяване отидоха в големите банки и компании. Обикновените хора не получиха почти никаква помощ от държавните програми.
Данъчната система, която наследи принципите на Рейгън, остана изключително лоялна към богатите, което също изостри проблемите на неравенството.
Обама следваше прекалено либерална линия в международната търговия и икономическо сътрудничество, което доведе до ликвидиране на американските работни места и тяхното придвижване към страни с ниски разходи за работна ръка.
Това, което Обама и неговата Демократическа партия направиха по отношение на поправянето на така създалата се ситуация, не може да се нарече по друг начин, освен „лицемерни полумерки“.
Впрочем това беше прословутата здравноосигурителна система на Обама Obamacare, която се оказа по-скъпа за обикновения човек, отколкото беше в сила дотогава.
Това само допринесе за обогатяването на частни медицински институции и застрахователни компании.
Освен това системата Obamacare предвиждаши многобройни санкции върху осигурени лица, което предизвика широко недоволство към демократите в страната.
Сега се съобщава, че еуфорията от „неизбежната победа“ на Байдън вече започва да се разпространява на Уолстрийт и в бизнес средите на САЩ. Със сигурност големите корпорации предчувстват, че ако дойдат на власт, демократите отново ще приемат обемни програми за помощ на крупния капитал.
Защо се случва това?
Защото Демократическата партия на САЩ е под контрола на международното транснационално правителство.
Американската демократична партия вече не е работническа партия.
Той вече не изразява стремежите на обикновените хора, а отразява интересите на международния елит и големия финансов и индустриален капитал.
Петя Паликрушева
Източник: https://jbpress.ismedia.jp/articles/-/62672