Катажина Венжик, Полша:
„През социализма, особено в епохата на Сталин, следвоенните години, е била нужна работна ръка, а официалната идеология поначало е проповядвала полово равенство. Така че жените в социалистическите страни получават работнически права преди връстничките им в САЩ или Франция. Работят на мъжки позиции, дори в мините.
Осигурени са им детски градини и надбавки, така че да могат да работят и да имат деца едновременно. Правят и аборти.
Закон от 1956 година позволява аборт поради социални причини — на практика можеш да отидеш при доктор, да го поискаш и ще го извършат. Това е било нормално, предвид дефицитите на социализма, включително на контрацептиви. Абортът не е бил нещо, с което да се гордееш, но е бил нещо нормално“.
Парадоксално, до идването на демокрацията абортът е въпрос на избор, а нещата се променят впоследствие. Причината е католическата църква, за която абортът е убийство.
През 1993 година е приет нов закон, който ограничава абортите до три случая — изнасилване или инцест, пряка опасност за живота на майката, увреден плод. Практически става въпрос за забрана. В момента в Полша има около 1000 законни аборта годишно — невъзможно число за 38-милионна европейска нация. Нещо повече — много лекари се възползват от законното си право да откажат аборт, дори в изброените случаи, заради собствените си религиозни разбирания.
Ако иска аборт, една полска жена има избор, свързан винаги и с пари — да плати на лекар, съгласен да го изпълни нелегално, или да отиде в друга държава.
Стигаме обаче до миналата седмица, в която Конституционния съд забрани и причината за 98 процента от легалните аборти в страната — увредения плод. В момента жените не могат законно да прекратят бременността си дори да е ясно, че детето им ще се роди мъртво или ще има тежки отклонения. Преди няколко години подобни законодателни планове предизвикаха т.нар. „Черен марш“ на полските жени. Сега нещата се случиха през контролирания от управляващите трибунал.
Константин Мравов за предаването „Събота 150“