НА 31 Октомври 1989г. БЪЛГАРИЯ ГУБИ ВСЕНАРОДНИЯТ ЛЮБИМЕЦ-ГЕОРГИ ПАРЦАЛЕВ
16 Юни 1925г., Левски-31 Октомври 1989г.,София
На 31 октомври великият комик Георги Парцалев издъхва в Правителствена болница, склопил очи от скоротечна левкемия.Роден е в Левски на 16 юни 1925г. Завършва гимназията в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет.Актьорът е сред първите назначени в Сатиричния театър през 1956-та, където играе с Енчо Багаров и Нейчо Попов. Ролите му в „Михаил Мишкоед”, „Големанов”, „Ревизор”, „Смъртта на Тарелкин” са изключителни. През 1958-ма е и първата му роля в киното в „Любимец №13”.
Публиката е очарована от неподражаемата му игра на сцената — Парцалев е фантастичен във всички следващи продукции — в уникално смешния филм „Кит”, който вади на светло всичките ни политически и национални комплекси, в „Петимата от Моби дик”, като Чичо Манчо в класиката „С деца на море”, в „Сиромашко лято”, в „Два диоптъра далекогледство”, в „Тримата от запаса”.
• Докато снимали филма «Тримата от запаса» край врачанското село Бърдарски геран, трябвало да живеят на квартири. При кмета имало 20 покани за Парцалев, а едно семейство дори заплашило, че ако звездата не отиде да спи у тях, ще си запалят къщата. По време на снимките местните изклали и всички пуйки, за да нагостят актьора.
• За 65 години Георги Парцалев нито веднъж не е ходил на почивна станция. Често обаче гостувал на приятели в провинцията. Бил изключително непретенциозен, често на масата оставало неизядено сервираното му месо, но лютите чушки омитал като хала. Любимата му зимна манджа било киселото зеле, а лятото нагъвал домати и диня със сирене.
Георги Парцалев е от онези избраници, „белязани отгоре”, които не се побират в ежедневните рамки. Гениален комик, щедра и артистична натура, пълна с изненади душа, той разсмиваше България до сълзи. Като при всяка талантлива личност, пътят му е драматичен. Докато забавлява другите, животът му изглежда бляскав и пълен с приключения, но след свалянето на маската намираме един самотен и раним човек. Това обаче самият Парцалев рядко признава, дори в мигове на откровение.
Талантът да преобръща живота от смешната страна, да скрива надълбоко болката и да се шегува с всичко с неподражаемия си глас, го направи всенароден любимец завинаги. Зали, площади и стадиони, пълни с хора, се превиваха от смях.
Достатъчно бе на афиша да бъде изписано името му и хората знаеха при кого отиват. Още с появата си на сцената гръмваха аплодисменти, както за никого другиго. Широката му усмивка озаряваше всеки, неповторимият му глас имитираше мало и голямо.
Българите от няколко поколения обаче няма да го забравят с типичния му хумор и дяволита усмивка в забавните телевизионни програми и най-вече в новогодишните класики на Хачо Бояджиев и Нено Цонзаров.
ПОКЛОН ПРЕД ГОЛЕМИЯТ И НЕЗАБРАВИМ ГЕОРГИ ПАРЦАЛЕВ!
Мартин Манолов
