Преди 101 години САЩ се вихри битка между чернокожи и бели американци.
„В Съединените щати няма война повече от сто години“, казва ни учителят по история в училище.
По принцип той е прав: след гражданската война от 1861-1865 г. между Съюза на 20 неробовладелски щати и 4 гранични робски щати от Севера, от една страна, и Конфедерацията от 11 робски щати от Юга, нищо подобно не се е случило в САЩ.
Но само с уточнението, че се е случило нещо друго, което след 101 години се повтаря тази година като фарс.
В началото на октомври 1919 г. в Съединените щати завършва последният акт на трагедията, наречена „Червеното лято“. Това се случило в град Илейн, където бялото мнозинство убило около двеста афроамериканци. Обвиненията — стандартни за Америка по онова време — са социалистически настроения, желание за създаване на профсъюз, с една дума, желание да се живее по човешки.
На всичкото отгоре чернокожите били обвинени в заговор срещу бялото население с цел да го изтребят. И за да сложат «черешката на тортата» на самия й връх, съдиите отново под измислени предлози осъдили 12 чернокожи граждани на смърт и още 79 на доживотен затвор.
Защо се случило всичко това?
Заради Великата Откомврийска социалистическа революция.
«Тлъстите котараци» в САЩ извънредно много се изплашили от този социално-политически взрив, случил се в Русия. Тези същите, натрупали състоянието си чрез измама и грабеж на по-малко успешните си сънародници, твърде силно били разтревожени от участта, която постигнала подобните им в Русия. Със страх наблюдавали какво се случвало с руските богаташи.
Върхушката на властовите структури в САЩ се загрижила за това и спешно приела редица антисоциални в политически план закони.
В Съветска Русия били депортирани 249 «неблагодадеждни» руснаци.
А американците стигнали до това, че забранили в 24 щата червеното знаме като символ на всички революционно и съветско!
В същото време в САЩ се върнали демобилизираните от Първата световна война — огромно количество американци.
Те моментално осъзнали, че работните им места били заети от афроамериканци.
И се започнало.
След Чарлстън започнали безредици в градовете Лонгвю и Остин в щата Тексас, в Бисби в Аризона, Норфолк във Вирджиния, Омаха в Небраска, Чикаго и Вашингтон…И още стотици градове и населени места в САЩ.
«Националната асоциация за съдействие на прогреса на цветнокожото население Ви пита, колко дълго Федералното правителство със съдействието на Вашата администрация има намерение да търпи анархията в САЩ, — пита ръководството на НАСПЦН в телеграмата си до президента Удро Уилсън на 29 август 1919 г. — Подорът на тълпите нападатели, сред които войници, моряци, морски пехотици, които нападаха безобидни и невинни хора с черна кожа в столицата на САЩ.
Мъже в униформи нападаха африканци по улиците на градовете, изхвърляха ги от трамваите, за да ги пребият.
Тълпите, както се съобщава, атакуват всеки преминаващ чернокож…
Ефектът от подобни безредици в столицата ще бъде увеличаване на жестокостта и опасността от избухване на безредици в други места. Националната асоциация за съдействие на прогреса на цветнокожото население Ви призовава, като президент и главнокомандващ на Въоръжените сили, да направите изявление, осъждащо насилието на тълпата и да обезпечите изпълнението на такива военни закони, които изисква ситуацията».
«Всяка седмица лидерите на тези, които са срещу властта все повече прогресират. Те могат да се разделят на класи: радикали и революционери, — цинично пише „Ню-Йорк Таймс“. — Първите разпространяват болшевишка пропаганда.
Съобщава се, че в техните редици влизат множество черни хора. Това може да се отчете като огромна опасност същите тези да бъдат увлечени от революционната доктрина.
Другата класа на лидерите се ограничава с разпалването на борба срещу всички форми на расова дискриминация. Тяхната програма е основана на безкомпромисен протест, те се борят и ще продължат да се борят за граждански права и пълни демократични привилегии».
В превод: всички афроамериканци — не са други, а невежи радикали и ревоюлционери, с други думи — болшевики и комунисти.
И те, моля ви се, сами са си виновни в собствения си стремеж да останат хора и да живят по човешки.
Нищо от горното не ни изненадва, имайки предвид случващото се понастоящем в САЩ — след 100 години.
Удивлява ме само едно: на африканците им трябваха 100 години, за да осъзнаят, че тази власт е престъпна.
Колко години им трябват на българите, за да осъзнаят, че капитализмът е престъпен обществен строй?!
Това никой вече не го знае.
Но знае ли се…
Петя Паликрушева