Геноцид е 14 дни човек да няма достъп до жива медицина. Това заяви пред БНР учителка от Русе, която преболедува Covid-19 в режим на домашно лечение.
«Това е безумие да не може някой да дойде при теб. Ти не си в болницата, защото няма място. Има много по-зле от теб. В такава ситуация, ако нямаш познат лекар, загиваш. 14 дни нямаш право да правиш нищо, никой не може да дойде при теб», подчерта пациентката.
Тя е категорична, че болният има нужда от прегледа на живо, не може 14 дни само по телефона.
Жената е с придружаващо заболяване астма. Разказва, че през целия цикъл на лечение единствено личната й лекарка е била постоянно на линия, за да я консултира.
В началото симптомите били «втрисане, температура, страшна болка в главата — 8-9 дена, сухота в носа, не ти стига въздух«, непознати болки в гърлото. Тези болки не се повлиявали от никакви лекарства. Тя била толкова отпаднала, че дори варенето на чай било огромно усилие.
Единствено облекчение й давали горещите душове. Жената получавала и астматични пристъпи. Наложило се да стигне до местния ТУБ диспансер.
«Викам линейка. Линейката идва, играе роля на такси, закарват те там, снимат те. Брои се за преглед това нещо. Гледат ти снимката», обясни пациентката.