Докато Западът бе «потопен» от втората вълна на коронавируса, страните от Източна Азия успяха да го победят. Как го направиха? Какво направиха Китай и „компания“, а Западът не успя? Не става дума само за бързината и твърдостта на мерките. Културните и социални фактори също изиграха роля.
Превод от iDNES (Чехия):
В края на септември американският президент Доналд Тръмп във войнствената си реч в ООН призова Китай да поеме отговорност за „разпространението на коронавируса по целия свят“. Той добави, че Пекин ще си плати за това.
Засега обаче всичко е точно обратното. Китайската икономика изпреварва очакванията и бързо се издига от пепелта, а повечето анализатори са съгласни, че Пекин ще бъде един от световните икономически победители след пандемията.
Защо Китай (а и не само той, но и други страни от Източна Азия като Тайван, Южна Корея, Виетнам и например Сингапур) успя да победи коронавируса, докато Западът продължава да се мята в хаос, губейки и борейки се с втората вълна на болестта?
Какво различно направиха Китай и „компания“ и къде западните държави, напротив, се провалиха?
Преди да се опитате да отговорите на тези въпроси, трябва да се подчертае основното. Въпросът не е, че тоталитарните режими, включително китайският, обикновено са по-способни да се справят с кризисни ситуации, отколкото традиционните демокрации, тъй като сега се опитват да ни внушат това.
Все пак Тайван или Южна Корея, които целият свят хвали за подхода им към проблема с коронавируса, са демокрации в пълния смисъл.
Тогава къде е причината?
Конфуцианският морал
Ако приемем факта, че азиатците не са непременно по-устойчиви и по-здрави от западното население, тогава ще трябва да потърсим други причини.
Обществата в Източна Азия обикновено са по-дисциплинирани и по-лесно се подчиняват на интересите на мнозинството. Там хората не искат да се открояват от тълпата.
Не става въпрос за „подчинение“.
Изразеното колективно чувство прави местното общество по-единно. Това се дължи на преобладаващите традиции и това, между другото, е тайната на икономическия успех на тези страни. Следователно, въпреки огромните разлики, например между Китай и Тайван, отговорът им на пандемията беше много сходен.
„В конфуцианската цивилизация зачитането на авторитета, социалната стабилност, конформизма, стремежът към изгода за обществото и потискането на индивидуализма са именно факторите, които имат положителен ефект по време на дълбоки кризи“, казва професорът по международни отношения Лий Сунг-ююн от университета Туфтс в Бостън.
Тези конфуциански традиции, казва той, в страни като Китай или Южна Корея отвориха големи възможности за „патерналистката държава да упражни своята власт и да въведе антивирусни мерки“.
Несъмнено това изигра голяма роля, защото дори и най-добрите мерки на правителствата са нищо, ако гражданите ги игнорират.
А точно това се случва в повечето западни общества.
„Прилагането на електронна гривна за спазване на принудителна карантина, както в Хонконг или Южна Корея, навсякъде в Италия и Швеция най-вероятно няма да сработи“, добави Лий Сунг-ююн.
Пренебрежение към опасността
Според експерти зад първоначално колебливия подход към коронавируса на Запад се крие един важен психологически фактор: в продължение на много десетилетия западните проспериращи общества не са били изправени пред фатални кризи.
Затова те изпаднаха във фалшивата увереност, че неприятностите и катастрофите ще се случват някъде далеч, а в собствените им земи ще има вечен мир.
Усещането за опасност е притъпено.
И докато коронавирусът премина през Китай, Япония и Южна Корея, Западът бездействаше, губейки време за подготовка.
Най-показателен в този смисъл е трагичният пример за Съединените щати, които сега приличат повече на разрушена държава, отколкото на най-богатата свръхдържава на планетата.
„Едва когато в Италия започнаха да умират със стотици, Западът осъзна, че covid-19 е истински проблем“, казва Пол Хънтър, професор по медицина в Университета на Източна Англия.
„Честно казано, вече беше малко късничко“, добавя той иронично.
В сравнение с азиатските страни, Западът има повече индивидуализъм и това доведе до факта, че западните граждани са много по-склонни да бойкотират пандемичните мерки и организираха протести срещу носенето на маски.
Това недоверие несъмнено изигра роля за широко разпространената болест, която понастоящем се наблюдава в САЩ и Европа.
Азиатците се отнесоха към проблема по съвсем различен начин.
Помогна им фактът, че вече се бяха сблъскали с подобна болест — SARS, разпространена през 2003 г. Това е друг важен фактор, благодарение на който те успяха да се справят с пандемията много по-добре от Запада.
Никъде не е записано, че коронавирусът няма да може отново да атакува успешните досега азиатски държави и че ситуацията няма да се промени напълно. Но съдейки по реакцията на първата, а също и на втората вълна на болестта, изглежда, както пише изследователят от Сингапур Тан Тарн Хау, че западният метод на защита е по-скоро омагьосан кръг, пълен с хаос, нерешителност на правителството и недоверие към всичко. Разбира се, това не винаги е така и не навсякъде.
Въпреки това, методите на хората от Запада не са удачни за преодоляването на коронавируса.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.idnes.cz/zpravy/zahranicni/koronavirus-opatreni-vychodni-asie-cina-spolecnost.A201021_211015_zahranicni_mama?zdroj=patro_lidovky