— Приятел, защо клатиш лодката?
— Тоя капитан трябва да си ходи! Не се търпи вече!
— Какво не можеш да търпиш? Човекът ни докара почти до брега без проблеми, върши си работата добре, здрави сме, сити сме…
— Не ме интересува! Не мога да го търпя повече!
— А кого ще сложим за капитан?
— Ето оня моряк там, мой човек е. Виж как хубаво държи знамето…
— Че той не е капитан?!? Къде ще ни закара, като не знае как се управлява лодката? Виж каква гъста мъгла е паднала, брегът изобщо не се вижда — на Запад ли е, на Изток ли е?….
— Няма значение. Все ще ни закара някъде.
— Добре де, защо клатиш лодката? Нали скоро ще имаме събрание, ще се съберем матросите, ще обсъдим въпроса и ще го изберем твоя човек, ако заслужава.
— Не мога да чакам, бе! Трябва да обърнем лодката, за да падне старият капитан.
— Хубаво, ама като обърнеш лодката, новият капитан какво ще управлява?
— Няма значение какво, важното е старият да падне зад борда!
— Ама аз не мога да плувам. А и ти също не можеш, нали?
— Няма значение. Да става каквото ще! Аз повече няма да търпя. А ти се хващай за лодката и клати!
Петър Андреев