26 октомври 2020-Нюз Фронт.
Конфликтът между либералния дискурс в Западна Европа и политическия ислям, както и по-широко — с ислямски ценности (а в случая с обидите на пророка от „чарлибдистите“, именно за това говорим), беше неизбежен.
Въпросът беше само във времето и мястото.
В Европа християнството като цяло вече не е ценност: вярата се осквернява, а религиозните светилища се обезценяват от т.нар. свобода на словото и прогресивни мантри.
Това е една от причините, поради които осъждането на участниците в Pussy Riot за вакханалиите в катедралата «Христос Спасител» беше посрещнато с враждебност в либерална Европа.
Но ако един обикновен европеец безразлично или с усмивка гледа на карикатурен образ на Христос, тогава мюсюлманинът се възмущава, а радикалният ислямист грабва нож или картечница.
Първоначално Франция позволи бързо и неконтролирано увеличаване на мюсюлманското население, а след това изведнъж осъзна, че не всички от тях споделят „републикански ценности“ под формата на подигравка с пророка. Конфликтът беше неизбежен и гарантиран. И не само вътрешен — той вече има международно измерение.
Досега Ердоган беше този, който говори на висок глас за последиците от атаките срещу ислямските ценности. Сега е ред на Катар, Кувейт, да бойкотират френските стоки в Йордания. Едно нещо остава неясно: очаровани от доктрината си за правата на човека и „правото на убежище“, последователните френски власти всъщност не са разбрали до какво би довело това? Мислеха ли, че всички мигранти ще станат републиканци наведнъж? Както Меркел каза: „Можем да се справим“? но, сгреши, коментира ситуацията сенатор Алексей Пушков.
Ася Иванова-Зуан