Може ли свободата на словото да бъде жертвана за демокрацията?
САЩ вече го направиха
От американската изборна надпревара не може да се научи много добро. С право тя може да се счита за най-противоречивата в историята на страната. Политиците са скланни да направят всичко, за да спечелят. Докато Доналд Тръмп подкрепя жадната за гражданска война десница, Джо Байдън и демократите дадоха карт бланш на антирасистките протести през лятото, които се превърнаха в бунтове по улиците на американските градове. Докато Доналд Тръмп разкрива дълга история на корупцията на семейство Байдън, опонентите на президента твърдят, че той е укривал данъци. И всичко това на фона на безпрецедентната криза в резултат на пандемията от коронавирус, която вече отне живота на стотици хиляди американци.
Понякога е трудно да повярваме, че говорим за Съединените американски щати. Такива мръсни предизборни игри биха били подходящи в развиващите се страни като Украйна. Но виждаме как световната столица на демокрацията потъва в открито гнусни методи на борба, потъпквайки дори собствената си конституция. Първата поправка на този почитан американски документ гарантира на гражданите правото на свобода на словото и печата.
Или по-точно, гарантираше.
Още през пролетта президентът на САЩ подписа указ, регулиращ дейността на социалните мрежи. Документът предполагаше изправяне пред съда на компании, „замесени в цензура и политически действия“. Американски анализатори поставиха под съмнение този указ, смятайки го за заплаха за свободата на словото, което в САЩ е гарантирано от първата поправка на Конституцията. Но би било погрешно да превърнем тази статия в такава, в която се критикува само Тръмп. Да, решението му с основание може да се нарече радикално, защото говорим за натиск.
От друга страна, решението беше ответна мярка, която всички настойчиво игнорират.
Първо, републиканците постоянно твърдят, че социалните медии заглушават консервативното говорене. Twitter напълно блокира публикациите на Доналд Тръмп. От една страна, това може да изглежда логично. Когато публикацията нарушава политиката на социалната мрежа по отношение на дезинформацията, това означава, че тя бива изтривана, въпреки че е направена от главата на световната сила. Предполага се, че всички подобни публикации ще бъдат премахнати. Но точно тук възникват проблемите.
На първо място, правилата се създават изключително и само от социалната мрежа, което означава, че тя може да ги манипулира и злоупотребява.
Наскоро Facebook и Twitter започнаха да блокират статия на New York Post, която обсъжда връзките на Джо Байдън с украинската компания Burisma, където работи синът му Хънтър.
Под предлог на неточна информация на потребителите на социалните мрежи беше забранено да публикуват линк към статията на The Post.
Но защо никой не забелязва, че системата работи едностранно?
Или продемократичните медии никога не злоупотребяват с информационния ресурс? Разбира се, че не е така.
По време на прословутия скандал с руското вмешателство те не пропуснаха нито една възможност да критикуват Тръмп. Както е известно сега, много от обвиненията не са имали сериозни доказателства.
Но къде беше наказателният механизъм в социалните медии тогава?
Постоянно чуваме за публикациите на Тръмп, които са блокирани за дезинформация или са отбелязани като непотвърдени. Това изобщо не се тревожи потребителите, които са готови да се доверят на президента.
Грижата уж на социалните мрежи – това е само прикритие на един банален политически инструмент.
Социалните мрежи са в състояние да превърнат човек в лъжец.
Това е страхотна антиреклама, що се отнася до Тръмп. Но в широк смисъл подобна система представлява нарушение на свободата на словото.
В САЩ живее не само Тръмп, не само той използва социалните мрежи.
Нещо повече, социалните мрежи са създадени именно за да дадат възможност на хората да изразят мнението си. Сега този факт е натоварен с едно много голямо „НО“, което лишава потребителите от възможността за имат свобода на словото.
Ако публикацията изглежда на някой „погрешна“, тя просто ще бъде блокирана.
Разбира се, някои твърдения наистина трябва да бъдат блокирани. Само че Facebook реагира твърде бавно, когато американските крайнодесни групи използваха социалната мрежа, за да набират
членове в своите редици. Радикалите използваха и Facebook. В социалната мрежа те разпространяваха призиви за бунтове.
Неонацисткият митинг в Шарлотсвил на 12 август 2017 г., довел до убийство, също беше събран чрез Facebook.
По ирония на съдбата, по отношение на публичността, САЩ от много години заемат неофициалната позиция на съдия. Американските правозащитници редовно критикуват други правителства за злоупотреба с цензура. Винаги се е обръщало особено внимание на Русия и Китай. Но президентските избори разкриха шампионите на демокрацията, показвайки, че медиите за американските елити са същият инструмент, както за Владимир Путин или Си Дзинпин. За съжаление границата между методите, които обикновено се считат за тоталитарни, и тези, които се наричат демократични, е твърде тънка.
Петя Паликрушева, превод и редакция
Източник: