Испанският вестник проследява със симпатия успеха на партия «Движение към социализъм», която печели изборите в Боливия. Страната, считана от дълги години за най-бедната в Латинска Америка, постигна напредък в изкореняването на бедността при президента Ево Моралес (управлявал 2006-2019 г.). Моралес, съюзникът на „червената“ Венецуела обаче, раздразни САЩ и бе изгонен. Ще се върне ли сега?
Превод от El Mundo (Испания):
«Велика победа! Боливийският народ се обедини и на изборите съзнателно спря държавния преврат, който се опитаха да спретнат на нашия брат Ево. Поздравяваме новоизбрания президент Луис Арсе, вицепрезидента Дейвид Чокехуанка и южния ни вожд Ево Моралес. Продължавай така, Боливия!»
С този нощен поздрав от Николас Мадуро завърши една „боливарска“ история, продължила цяла година.
Подобна радостна реакция дойде и от Хавана.
„Партията успя да възстанови властта си чрез избори, които олигархията отне със съучастието на Организацията на американските държави (ОАД) и имперското ръководство“, каза кубинският президент Мигел Диас-Канел.
Той завърши поздравленията си с три думи, характеризиращи геополитическото събитие:
„Боливарският идеал се възражда“.
„Това е добра новина за Куба и Венецуела. Първо, защото това е завръщането на съюзник, важен за регионалния проект. Второ, той укрепва легендата, че повечето хора в региона не са доволни от трудно обяснимите откази от властта на хора, които се избрани демократично.
(Очевиден намек за левия и антиамерикански президент Ево Моралес, принуден да напусне Боливия, след като официално спечели изборите през 2019 г. — бел. ред.)
И на трето място, този резултат е поражение за онези, които Куба и Венецуела считат за врагове: за правителството на САЩ и генералния секретар на ОАД», така анализира резултата от изборите Мариано де Алба, експерт по международни отношения.
„Хавана и Каракас си въздъхнаха с облекчение. Това е геополитическа победа за онези левичари, които десетилетия наред са отричали демокрацията на този континент”, потвърждава историкът и специалист в областта на революциите Армандо Чагуаседа.
„Ако Луис Алмагро, генерален секретар на OAД, имаше някакво достойнство, той щеше да подаде оставка. Ръцете му са обляни в кръв“, обвинява бившият еквадорски президент Рафаел Корея.
…
Петя Паликрушева
Източник: https://www.elmundo.es/internacional/2020/10/19/5f8ddc4ffc6c833f748b45f3.html