19 октомври 2020-Нюз Фронт.
Много често в киното може да се види персонаж, който прощава обидчиците си, стига те само да се покаят, и дори помага на доскорошните си врагове да преодолеят трудностите по пътя към хепи енда. Изглежда че, именно подобен персонаж-добряк много страни и виждат в лицето на Русия. Включите
Сред тях е Никол Пашинян.
Пашинян получи поста министър-председател на Армения благодарение на традиционната за постсъветското пространство цветна революция. За щастие на арменците републиката успя да избегне случилото се в Украйна през 2014 година. Прехвърлянето на властта стана мирно и Пашинян без да се бави пое курс на Запад.
В скорошно интервю за френското издание Liberation арменският премиер нарече Русия важен стратегически партньор, от който Армения очаква по-решителни стъпки по Нагорни Карабах.
Това контрастира с факта, че само преди няколко години Никол Пашинян стартира антируска политика, за да угоди на западните си партньори. Тези, които обикновено се ограничават до официални изявления, когато турско-азербайджанският алианс провокира ескалация на напрежението в Карабах.
На този фон неотдавнашният инцидент с дядото на арменския премиер изглежда много ироничен.
Пашинян публикува във Facebook снимка на своя предшественик, посочвайки, че дядо му е загинал през 1943 г. като герой от Великата Отечествена война. Потребителите в мрежата
бързо успяха да изяснят, че не всичко е толкова просто, защото дядото на Пашинян си сътрудничи с нацистка Германия, като доброволно се присъединява към легиона на СС.
геополитика
Съответната информация се появи на портала iravunk.com. Авторът се позовава на архивни материали, включително снимки на документи от немска картотека.
Министерството на отбраната се опита да опровергае информацията, твърдейки, че двама души носещи фамилията Пашиняни са били изпратени на фронта, единият от които вярно служи на Родината. Само че това не е дядото на настоящия арменски премиер.
Според архивите на окръжния военен регистър на Иджеван в Енокован, малката родина на Никол Пашинян, е живял само един Николай Вартанович Пашинян. Той се присъедини към нацистките нашественици. В какво е иронията?
Във фактът, че Никол не се отдалечи от предшественика си при вземането на съмнителни решения. Само че той се продаде не на нацистите, а на Вашингтон.
След като дойде на власт, той отвори вратите на десетки неправителствени организации на Демократическата партия и Джордж Сорос и те изобщо не дойдоха в Армения, за да донесат просперитет и светлина. Като оставим настрана формалностите и красивите имена, става ясно, че задачата на тези НПО е унищожаването на кавказкия манталитет и въвеждането на западната идеология с всички нейни нетрадиционни ценности.
Пашинян лобира за британски проект за проучване на
Амулсатското златоносно месторождение, коейо може да причини непоправими щети на околната среда.
По същото време той започва да преследва служители на реда, които са се обучавали в руски университети. Те бяха обвинени в шпионаж, макар и необоснован.
Докато все още се изяваваше като опозиционер, Пашинян се обяви за изтеглянето на руските военни от Армения.
Тогава той предпочете да вижда въоръжения контингент на НАТО в републиката.
Мрачен сценарий, като се има предвид, че една от страните от алианса току-що провокира конфликта в Нагорни Карабах.
Сега Никол Пашинян разчита на Русия и нарича нейната армия неразделна част от системата за сигурност на Армения. Според него силите на руската военна база могат да бъдат използвани «в конкретни ситуации»
В рамките на ОДКС Русия наистина има задължения към Армения. По-точно, нейната подкрепа ще стане оправдана, ако има заплаха за международно признатата територия на Армения. Няма съмнение, че Москва ще изпълни договореностите.
Въпросът е, има ли право Пашинян да се обръща за такава помощ?
Не от правна гледна точка, а от морална гледна точка. Предполага се, че отговорът е очевиден. Използването на споразумения, когато е изгодно и не се дава нищо в замяна, не е партньорство.
От друга страна, настоящата ситуация, макар и трудна, предоставя добра възможност за сближаване между Ереван и Москва. Но дали Пашинян ще има смелостта да я използва?
Превод: Ася Иванова-Зуан
Източник: https://blogs.mediapart.fr/